Член 3в) от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) вече няма да се прилага – до този резултат се стигна след решение на Съда на Европейския съюз (СЕС), според който тази разпоредба е несъвместима с правото на ЕС.
Пет години след присъединяването на България към ЕС, гражданите на съюза и на държавите в Европейското икономическо пространство (ЕИП), дружествата, които са регистрирани в България, както и чуждите компании от страните от ЕС и ЕИП, получиха правото да придобиват неземеделска земя в страната. От 01.01.2014 г. пък трябваше да отпаднат и ограниченията за придобиване на земеделска земя.
През 2014 г. обаче е приета разпоредбата на чл. 3в) от ЗСПЗЗ, според ал.1 на която правото на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години. Ал.2 на чл. 3в) пък създава възможността юридическите лица, с регистрация по българското законодателство по-малко от 5 години, да могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи, когато съдружниците в дружеството, членовете на сдружението или учредителите на акционерното дружество отговарят на изискванията по ал. 1. Изключение от приложението на ал.1 се създава в случаите когато придобиването на право на собственост върху земеделски земи е от наследяване по закон.
С тези ограничения – общи за всички граждани – български и чуждестранни, следва, че лицата, които поне през последните 5 години не са пребивавали или не са установени в България, нямат право да придобиват земеделска земя с какъвто и да е вид сделка.
В тази връзка, изправен пред висящ пред него казус, районният съд в Бургас, отправя преюдициално запитване до СЕС, с което поставя въпроса за съвместимостта на чл. 3в) ЗСПЗЗ с правото на ЕС, посочвайки, че в действителност земеделската земя в България се ползва от особената закрила на държавата и обществото и е нужна гаранция, че земята ще се използва по предназначение. Въпросът обаче е допустимо ли е налагането на такива ограничителни условия за придобиване на земя, защото така се ограничава правото на установяване и на свободно движение в ЕС, а също се поставя недопустимо ограничение на българските граждани.
С Решението си СЕС постановява, че
„член 63 от Договора за функционирането на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка.“. Заключава също, че задължението за пребиваване в чл. 3в) ЗСПЗЗ е особено ограничително и коментира други възможни мерки, с които България би могла да ограничи придобиването на земеделска земя със спекулативна цел и да гарантира, че ще се използва по предназначение.
