В светлината на общия регламент за защита на данните (GDPR), Съдът на Европейския съюз подчерта, че събирането на биометрични данни и информация за ДНК профили има критично значение за проверката на възможността за участие на съответните лица в престъпления. Това беше поставено под фокус след решението на полицейските органи в България относно съхранението на такива данни.
Въпреки това, важно е да се подчертае, че рисковете за участие в допълнителни престъпления не са еднакви за всички лица. Те зависят от различни фактори, като характерът и сериозността на престъплението или наличието на рецидив. Съдът настоява, че един общ срок на съхранение за всички осъдени лица, валиден до тяхната смърт, не е подходящ и не съответства на изискванията на европейското право.
Според СЕС, националната законодателна уредба трябва да предвижда периодична проверка на необходимостта от съхранението на данните и право на засегнатите лица да поискат изтриване на тези данни, ако съхранението им вече не е необходимо. Това се изисква, за да се гарантира, че съхранението на лични данни е съобразено с принципите на пропорционалност и минимизация, заложени в GDPR.
Решението на СЕС е важна стъпка за гарантиране на защитата на личните данни на гражданите, като подчертава необходимостта от индивидуализиран подход към съхранението на биометрични данни и информация за ДНК. Тази съдебна практика е полезна насока при прилагането на принципите на GDPR в различни сфери, защото все по-често навлиза използването на биометрични данни в системи за сигурен достъп. Важно е да се направи анализ на съответните бизнес нужди и на пропорционалността на използваните данни и сроковете, за които те се съхраняват.
