Думата „предприемач“ намира все по-честа употреба, но към момента в актуалното ни законодателство все още няма уредба, която да дава дефиниция за понятието или да урежда дейността на предприемачите. Именно това е едно от нещата, които се предвижда да се променят със Законопроекта за Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, одобрен с Решение № 755 от 11.10.2022 г. на Министерски съвет.
В Законопроекта се предлага създаването на изцяло нова глава в ТЗ – Глава петдесет и втора „а“ „Несъстоятелност на предприемача“, която освен да урежда производството по несъстоятелност за тази категория лица, започва с въвеждането за пръв път на легална дефиниция за понятието. „Предприемач по смисъла на този закон е всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин“ (чл. 760а, ТЗ). В дефиницията се обхващат всички възможни дейности, които физическите лица – предприемачи извършват за тяхна сметка, на техен риск и отговорност с цел получаване на доходи или печалба. За предприятието на предприемача също се предлага легална дефиниция (чл. 760б, ТЗ), с която да се разграничи от това на търговец.
Въведените със Законопроекта легални дефиниции помагат ясно да се направи разликата между търговец по смисъла на ТЗ и предприемач, въпреки очевидните сходства в начина на упражняване на дейността им. Особено голямо е сходството между дейността на предприемача и тази на едноличния търговец, който организира своята дейност, без личното му имущество да е обособено от имуществото на неговото предприятие.
Търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ е лице (физическо или юридическо), което по занятие извършва някоя от изброените в разпоредбата сделки – покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско представителство и посредничество и т.н. Разграничението между предприемач и физическо лице – търговец се прави спрямо чл. 1, ал. 3, ТЗ („За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1.“) и горепосочената легална дефиниция за предприемач от Законопроекта – разликата е по какъв начин водят делата си.
Уредбата на дейността на предприемачите, доколкото се доближава в основата си до тази на търговците, следва да става със субсидиарно прилагане на действащите разпоредби в ТЗ и с въвеждането на специални уредби, където това е необходимо заради спецификите на предприемаческата дейност – по такъв начин се предвижда да бъдат уредени производството по несъстоятелност. Именно такива специални разпоредби са предложени в Законопроекта, който вече е внесен на първа сесия пред Народното събрание, следва да бъде преразглеждан на следващи четения.
