Липсата на сключено международно споразумение между ЕС и трета държава в областта на обществените поръчки е пречка за участието на стопански субекти от тези държави в обществени поръчки. Стопанските субекти не мога да се позовават на релевантната директива в областта на обществени поръчки, включително да излагат твърдения, че участват при условията на равнопоставеност спрямо участниците от държавите членки или от третите държави, обвързани от такова споразумение, в процедурата за възлагане на обществени поръчки.
В допълнение, националните органи не са оправомощени да прилагат спрямо стопанските субекти от трети държави, които не са сключили споразумение с ЕС, транспонираните правила в националните им разпоредби, съдържащи се в тази релевантна директива. Това се държи на изключителната компетентност на ЕС в областта на общата търговска политика.
Горните заключения са предоставени с Решение на Съда на Европейския Съюз („СЕС“) по дело C-652/22. Решението съдържа важни заключения относно участието в обществени поръчки на стопански субекти от трети държави, които не са сключили споразумение с ЕС, макар и същото да обявява за недопустимо преюдициално запитване от хърватски съд.
Хърватски възлагащ орган открива процедура за възлагане на обществена поръчка за изграждане на железопътна инфраструктура, свързваща два града в Хърватия. Kolin Inșaat Turizm Sanayi ve Ticaret, установено в Турция дружество, оспорва законосъобразността на решението, с което обществената поръчка се възлага на друг участник.
СЕС подчертава, че ЕС е обвързан с някои трети държави от международни споразумения, генерално от Споразумението за държавните поръчки на Световната търговска организация, което гарантира достъпа до обществени поръчки на стопанските субекти по реципрочен и равнопоставен начин. Според директивата, приложима към разглежданата в случая обществена поръчка, стопанските субекти от трети държави, които са страни по такова споразумение с ЕС, трябва да получават от възложителите, третиране, което е не по-малко благоприятно от това, предоставено на стопанските субекти от ЕС. Стопанските субекти от тези трети държави имат право да се позовават на разпоредбите на тази директива.
Стопанските субекти от трети държави, които не са сключили споразумение с ЕС, каквато държава е и Турция, нямат право и не могат да участват в процедура за възлагане на обществена поръчка в ЕС, включително да претендират равно третиране спрямо участниците от държавите членки или от третите държави, обвързани от такова споразумение, което не им позволява да обжалват решение за възлагане на обществена поръчка.
СЕС приема, че въпроси касаещи достъпа на стопански субекти от трети държави до обществени поръчки в държавите членки попада в област, в която ЕС разполага с изключителна компетентност. Поради това, държавите членки не са оправомощени да законодателстват или да приемат правно обвързващи актове с общо приложение, включително когато ЕС не е приел актове, приложими в тази област.
При липса на акт касаещ достъпа на стопански субекти от трети държави, които не са сключили подобно споразумение с ЕС, възложителят следва да прецени във всеки отделен случай дали следва да допусне до процедура за възлагане на обществена поръчка тези стопански субекти. Ако такъв стопански субект оспорва протичането на процедурата, жалбата му може да бъде разгледана само въз основа на националното право, а не на правото на ЕС, поради това СЕС обявява преюдициалното запитване за недопустимо.
Въпреки горното, с решението СЕС приема, че националните органи не могат да изискват от възложителите да прилагат по отношение на стопанските субекти от трети държави, които не са сключили международно споразумение с ЕС, националните разпоредби, с които са транспонирани разпоредбите, съдържащи се в приложимата директива за обществени поръчки.
