Трудовият договор за допълнителен труд („ТДДТ“) при същия или друг работодател извън установеното работното време е вариант, търсен от служителите, които желаят да повишат доходите си и/или например да съчетаят повече от една професия. Нерядко и работодатели привличат свои служители и за друга позиция или външни служители с опит във вакантната позиция. Причините за сключването на ТДДТ може да са много, но се повдига въпросът дали Кодексът на труда („КТ“) позволява гъвкавост и в каква степен.
ТДДТ може да бъде сключван при спазване на задължителните правила на КТ
Тези правила включват някои изисквания, забрани и ограничения.
ТДДТ се нарича така, защото е сключен втори по време, независимо дали със същия работодател или друг, продължителността и организацията на работното време по двата трудови договора, естеството на трудовите функции, др.
Служителят може да сключи ТДДТ с работодателя, при когото вече работи на трудов договор, само ако тази допълнителна работа не е в кръга на неговите трудови задължения по основния трудов договор („ОТД“). Това означава трудовите функции по ОТД и ТДДТ да са наистина различни, а не само позициите да се назовават по различен начин. Такова ограничение за сключване на ТДДТ при друг работодател няма – трудовите функции по ОТД при единия работодател и тези по ТДДТ при другия работодател могат и да са идентични.
ОТД може да съдържа забрана за сключване ТДДТ с друг работодател, но само поради защита на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси. Забраната в ОТД следва да е изрична и във всеки едим момент работодателят по ОТД следва да може да докаже наличието на търговска тайна и/или конфликт на интереси. Текстът е потърсил баланс между интересите на първия работодател и тези на служителя.
КТ не съдържа дефиниция на „търговска тайна“. Такава има в Закона за защита на търговската тайна и тя може да бъде ползвана при трудови правоотношения. Търговска тайна е всяка информация, ноу-хау и технологична информация, която едновременно:
- представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
- има търговска стойност поради тайния си характер;
- по отношение на нея са предприети мерки за запазването ѝ в тайна от страна на лицето, което има контрол върху информацията.
КТ не съдържа дефиниция на „конфликт на интереси“ и няма подходяща разпоредба в друг закон, както наличието на конфликт на интереси се преценява с оглед на конкретния случай и в редица случаи се търсят решения в посока противоречиви интереси на работодателите при сходства в дейностите им. Проблемът може практически да се преодолее, ако работодателят в трудовия договор и/и вътрешните си актове заложи критерии за конфликт на интереси: кръг от работодатели, сфери на дейност, др.
Забранява се работата по ТДДТ на служители, които:
- работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки – за работа при същите или други специфични условия;
- са определени в закон или в акт на Министерския съвет.
Максималната продължителност на работното време по ТДДТ заедно с продължителността на работното време по ОТД при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
- 40 часа седмично – за служителите до 18-годишна възраст;
- 48 часа седмично – за другите работници служители, които могат да работят и повече от 48 часа, ако са дали на работодателя по ТДДТ писменото си съгласие за работа повече от 48 часа седмично. В случай че служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него.Това съгласие се дава за 4 месеца, след изтичането на които трябва ново съгласие.
ТДДТ може да са и повече от един. Общата продължителност на работното време по ОТД и ТДДТ не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна (12 часа в общия случай на стандартно работно време) и седмична почивка (48 часа в общия случай) според КТ.
Работодателите водят документация за всеки служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение и при поискване се предоставя на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която от съображения, свързани с безопасността и/или здравето на служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Това време се признава за трудов стаж. Служителят може да сключи този трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.
При ТДДТ са налице някои допълнителни особености
ОТД и ТДДТ са трудови договори и работата по тях попада в регулациите на българското законодателство за ползване на болничен, платен годишен отпуск, изчисляването на трудов и осигурителен стаж, данъчно облагане, внасяне на осигурително вноски, прекратяване и др.
ОТД и ТДДТ са самостоятелни и независими трудови договори, дори когато са сключени между едни и същи лица. Прекратяването на единия договор, не прекратява автоматично другия, дори когато са сключени с един и същи работодател. Прекратяването на ОТД не превръща ТДДТ в ОТД – техническите и практически проблеми в тези случаи се преодоляват обичайно с прекратяването и на ТДДТ и сключването му на нов ОТД.
По принцип, ТДДТ се прекратява на основанията в КТ, приложими за ОТД. По отношение на ТДДТ има и едно допълнително основание – по чл. 334, ал. 1 от КТ – с 15-дневно писмено предизвестие от работодателя или служителя, като в този случай не се прилага закрилата по чл. 333 от КТ.
Ползването на болничен става с отделен болничен лист за всеки от трудовите договори.
ОТД и ТДДТ се считат за самостоятелни договори и по отношение на ползването на платения годишен отпуск. Отпуск се разрешава по всеки трудов договор поотделно, като служителят следва да е подал две отделни заявления за ползване и да получи две отделни заповеди на работодателя с разрешение.
Отпускът може да се ползва едновременно по двата трудови договора или по различно време. Ако се ползва едновременно и отпускът по ТДДТ е по-малък, разликата може да се приеме като неплатен отпуск по ТДДТ при съгласие на съответния работодател. Минималният размер на платения годишен отпуск е:
- при пълно работно – 20 работни дни;
- при непълно работно време – пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За 1 ден трудов стаж се признава времето, през което служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови правоотношения. Служителите и с непълно работно време имат право минималния размер на платен годишен отпуск, при условие че непълното работно време се е най-малко половината от законоустановеното за тях работно време (минимум 4 часа), а за служителите с намалено работно време – половината от намаленото работно време.
Доходите от различни източници се облагат с осигуровки в определена поредност до достигане на максималния осигурителен доход – доходът от ОТД ще се облага първи и към него ще се добави този от ТДДТ до достигане на прага. Работодателят, който е такъв по ОТД към 31.12., следва да извърши годишно преизчисление на данъка, ако служителят му представи служебна бележка от работодателя/ите по ТДДТ за доходите и направените удръжки за осигурителни вноски и данъци.
Изложението по-горе не е изчерпателно за ситуациите, които могат да възникнат по повод или във връзка с ОТД и ТДДТ. Целта на статията е да представи основните разпоредби на КТ, в рамките на които страните да могат да намерят за себе си удачни и гъвкави решения в условията на множество паралелни трудови правоотношения.
