С Разпореждане на ВКС е образувано ново тълкувателно дело под № 2 от 2023 г. за приемане на тълкувателно решение по въпроса дали ще бъде нищожно завещание, направено заради положени грижи и с оглед на бъдещи такива за завещателя и възможно ли е в такива хипотези да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане.
1 Същност на завещанието
Завещанието по същността си представлява едностранна сделка, чрез която завещателят изразява волята си по какъв начин ще се разпореди с имуществото си – с цялото или с част от него, за след смъртта си. Една от най-основните характеристики на завещанието е, че то е безвъзмезден акт. Това означава, че завещателят се разпорежда по определен начин с имуществото си, воден от основния мотив, че той ще даде нещо на някого и че няма да получи облага за себе си.
2 Нищожност на завещателното разпореждане
Поради факта, че завещанието представлява едностранна сделка, за която съответно се прилагат и общите правила на двустранните сделки – договорите, едно завещание може да се окаже нищожно както поради общите правила за нищожност на договорите, така и поради специалните правила на Закона за наследството, касаещи конкретни хипотези на нищожност на завещанието.
Конкретната хипотеза на нищожност на завещание по реда на чл. 42, буква „в“ от Закона за наследството, която ще се засегне в бъдещото тълкувателно решение, определя, че когато завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, то това завещателно разпореждане е нищожно.
Както вече посочихме по-горе, завещанието трябва да представлява безвъзмезден акт. Така се стига и до въпросите, които ще се решават от ВКС в тълкувателното дело – ще бъде ли нищожно завещание, което е направено от завещателя, защото някой се е грижил за него или ще се грижи за него и тълкува ли се това като нарушаване на принципа за безвъзмездност на завещанието, защото мотивът за завещателя да завещае, би бил именно да получи или защото е получавал грижа в замяна.
Едни съдебни състави приемат, че когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и по тази причина не противоречи на закона. Други съдебни състави приемат, че очакванията на завещателя за бъдеща възмездна престация (полагане на грижи за в бъдеще, след съставяне на завещанието), води до нищожност на завещанието, тъй като наличието на подобен мотив противоречи на безвъзмездния му характер.
С интерес ще проследим какво ще бъде разрешението на съда и как ще уеднакви тези противоречиви тълкувания. Дотогава обаче, ще Ви предложим кратък анализ по въпросите на тълкувателното дело, като вземем предвид към момента съществуващата правна теория и съдебна практика.
3 Съществуващата правна теория и съдебна практика
Съгласно правната теория, за да можем да говорим въобще за недействителност на завещание на основание мотив, който противоречи на закона, на първо място трябва този мотив да е изрично изписан в съдържанието на завещанието и той да е единственият, поради който да е съставено завещанието. Така, в случай, че този мотив е в противоречие със закона, завещанието би било нищожно.
Следва да се вземе предвид, че обуславящи волята на завещателя могат да бъдат не само един, но няколко мотива. При такива случаи, съществуващата съдебна практика прави извод, че завещанието ще е действително дори и един от всичките мотиви да е законосъобразен.
Към настоящия момент съдебната практика ясно разграничава „благодарствения мотив“ – ако завещателят е бил гледан от едно лице и впоследствие реши да завещае на това лице имущество, от мотива за бъдещи грижи и издръжка на завещателя, като се счита, че първият мотив не противоречи на закона и добрите нрави, но вторият противоречи.
Мотивите на завещателя могат да бъдат най-различни: да се отблагодари, да възнагради, да поощри, да прояви щедрост, да осигури нуждаещия се и др. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието отразява моралните и материални потребности на завещателя. Въпросът е дали безвъзмездният характер се нарушава, ако завещанието е с възнаградителен характер и дали задължението за гледане до края на живота изключва благодарствения мотив, поради това, че може да се тълкува като воля на завещателя да се облагодетелства с грижи. Резонно някои съдебни състави считат, че е възможно със завещание с мотив гледане до края на живота, да се прикрива един договор за прехвърляне на имущество срещу задължение за издръжка и гледане.
Може би в решението си ВКС ще разгледат и въпроса дали завещанието е съставено поради един единствен мотив или и съпътстващи го. Често едно завещание може да е обусловено от няколко мотива, които заедно предопределят волята на завещателя и понеже чл. 42, б. „в“ ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави, то логично следва да се вземе предвид дали завещанието е съставено поради един единствен мотив, който противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, според сега съществуващата съдебна практика, е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие.
