Върховният касационен съд постанови Тълкувателно решение по ключов въпрос, касаещ действителността на завещание

Начало » Новини » Върховният касационен съд постанови Тълкувателно решение по ключов въпрос, касаещ действителността на завещание

С Тълкувателно решение от 21.01.2025 г. Върховният касационен съд (ВКС) даде разрешение на спорния въпрос: нищожно ли е завещание, направено заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му.

В Решението ВКС приема, че завещание, което е направено за положени до съставяне на завещанието грижи, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за завещателя до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане.

Съдът е мотивирал Решението си, като е приел, че благодарността на завещателя не трябва да се възприема като осигуряване на материален еквивалент за този, който е полагал грижи за завещателя, а следва да се преценява като мотив за изготвяне на завещанието.

При завещанието мотивът – причината, която е накарала завещателя да състави завещанието, е основанието на тези сделки. Мотивите могат да са различни – да се отблагодари, да се въздаде справедливост и прочее. ВКС приема, че до нищожност на завещанието може да доведе само мотив, който противоречи на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Наличието на благодарствен мотив и на очакване за грижи и добро отношение и в бъдеше, не е такъв мотив.

Това е така, защото очакването не създава право на завещателя да иска реално изпълнение. Освен това – при нереализиране на очакваното, завещателят може винаги да отмени завещанието.

От друга страна, завещанието е безвъзмездна сделка – при него няма размяна на блага между две страни, а само едната страна предоставя облага. Ето защо завещателят не може със своето изявление да задължи друго лице, без то да е изявило воля да се обвърже. Следователно завещанието не обвързва лицето, в полза на което е направено и не ограничава неговата свобода.

Ето защо ВКС приема, че когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени грижи, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер, и че по тази причина противоречи на закона, съответно, поради което и такова завещание не е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството.

С пълния текст на Тълкувателното решение може да се запознаете тук.

Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.