Проблемът с придобиването на българско гражданство по произход е актуален, особено през последните години, през които политическите и демографски проблеми на държавите налагат промени в глобалната конюнктура.
Все по-често с нас адвокатите се свързват лица от държавите, съседни на Република България, които търсят начин да придобият българско гражданство по натурализация, търсейки някаква връзка с държавата ни чрез своите роднини, живели някога в България.
В настоящата статия имаме за цел да разкрием малка част от проблемното тълкуване на разпоредбите на българското законодателство в частта му, касаеща придобиване на гражданство по произход.
Изключения от общия ред на закона при придобиване на българско гражданство.
Една от разпоредбите на Закона за българското гражданство предвижда, че лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация и без да са налице условията, които по принцип задължително следва да бъдат изпълнени, а именно:
- преди не по-малко от 5 години да е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България;
- да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България;
- да владее български език, което се установява по определен ред, или
- да е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство.
Кога всъщност се прилагат тези изключения и кои други условия следва да бъдат изпълнени, за да могат лицата да се ползват от по-облекчения режим? – Отговорът се намира в чл. 15, ал.1 от Закона за българското гражданство.
Това, на първо място, може да се случи, ако молителят в производство по придобиване на българско гражданство е от български произход.
Алтернативно изключението ще се прилага и ако молителят докаже и че единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин.
На трето място, изключението би се прилагало и ако едно лице – молител в производство по придобиване на българско гражданство, е осиновено от български гражданин при условията на пълно осиновяване.
Придобиване на българско гражданство чрез доказване на български произход. Какво означава едно лице да е от български произход?
Законът предвижда, че за да се докаже български произход, лицето трябва да удостовери, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход (законът визира възходящите до трета степен роднини по права линия, което означава – майка/баща- първа степен, баба/дядо-втора степен, прабаба/прадядо-трета степен).
Съгласно втори параграф от Допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, дефиницията на „Лице от български произход“ е: лице, на което поне единият възходящ е българин.
След всичко изложено дотук, единствено разбираме, че за да докаже едно лице българския си произход, трябва да удостовери, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход, а българският произход се доказва, когато поне единият възходящ е „българин“.
Какво обаче означава едно лице да е „българин“, дали става въпрос за гражданство, за народност или за етническа принадлежност, законът не определя категорично. Това налага един исторически преглед на законодателството на Република България от 1904 година досега.
Поглед към законодателството на Република България от 1904 година досега.
Проследявайки законодателството на Република България през годините назад и до настоящия момент, се оказва, че всеки един от съществуващите закони си служи с различни понятия, но неяснотата относно разликата между българско гражданство, български произход, българска народност и българин остава.
Последователно са изложени акценти от законите в Република България, засягащи тази материя.
- Закон за българското поданство от 1904 г.
Това е първият закон в Република България, който урежда материята.
Според него за български поданици се считат всички онези лица, които при създаването на Царство България са имали местожителството си или са били родени в пределите на неговата територия.
За български поданик по рождение се счита всяко лице, което е родено в България или в чужбина от българин и всяко лице, което е родено в Царството от чужденец.
- Закон за българското поданство от 1940 г.
Счита се от български произход всеки, който е роден от баща и майка българи.
Българското поданство се придобива по произход (по рождение и по месторождение), по натурализация и по женитба.
Български поданик по рождение е всяко лице, чиито баща или чиято майка е български поданик, независимо от месторождението му.
Български поданици се считат всички чужденци, заварени към 9 август 1920 година на постоянно местожителство в Царство България, които продължават да живеят в него и които към тая дата не са имали друго поданство.
Пример базиран на разпоредбите на законите от 1904 г. и 1940 г.: Оказва се, че ако едно лице е имало местожителството си в Царство България към момента на създаването ѝ, то ще бъде считано за български поданик (съгласно закона от 1904г.) и неговото дете, също ще се счита за български поданик (съгласно закона от 1940г).
- Закон за българското гражданство от 1948г.
Български гражданин по произхождение е всяко лице, на което родителите са български граждани.
В деня на влизане на този закон в сила, считат се български граждани всички лица, които притежават българско поданство съгласно разпоредбите на досегашните закони във връзка с българското поданство.
Законът още казва, че български гражданин от небългарска народност, който се изсели от страната, изгубва българското си гражданство със самото изселване.
Продължение на примера: В продължение на примера от по-горе, лицата, които са български поданици, се считат за български граждани съгласно закона от 1948г., за такива ще се считат и техните деца. В духа на предвижданията в закона, в сила от 1940, съгласно който се счита от български произход всеки, който е роден от баща и майка българи и че български поданик по рождение е всяко лице, чиито баща или чиято майка е български поданик, изводът, до който може да се достигне е, че в периода на действие на закона, лице, родено от майка и баща български поданици е български поданик. Но дали това означава, че детето е българин? – Ако майка му и баща му се считат и за „българи“, освен да са само български граждани, то това дете би било от български произход.
Защо е важна дефиницията на „българин“ и „българска народност“ – защото съгласно закона от 1948г. в случай, че тези български граждани се изселят от България, ако не са от българска народност, въпреки, че са български граждани, те ще си загубят българското гражданство.
- Закон за българското гражданство от 1968г.
Български гражданин по произход е всяко лице, на което родителите или единият родител е български гражданин. Български гражданин по месторождение е лицето, родено в Народна република България от родители чужди граждани, ако не придобива чуждо гражданство въз основа на произхода. Лице от българска народност може да придобие българско гражданство, без да са налице определени условия.
- Последният от законите е сега действащият Закон за българското гражданство, в сила от 1999г.
Продължение на примера: Кой е факторът, който определя дали едно лице е от българска народност или не? Очевидно от разпоредбите на законите не може да се извлече достатъчно яснота, затова, изследвахме и съдебната практика.
От съдебната практика става ясно, че са правени опити други хора, преместили се по време на изселническите вълни, да обосноват, че не са загубили българското си гражданство с изселването, тъй като те са „български граждани и са от българска народност“ защото са родени в България, до определена възраст са живели в България, учили са в България в училище, владеят български език. За съжаление, често в документите на такива лица те фигурират като български граждани, но от друга народност и затова институциите не приемaт доводите им и не им разрешават придобиването на гражданство.
От съдебната практика в подобни казуси става ясно, че при вземането на решение от съдиите, дали се е изгубило гражданството с изселването, се обсъждат дори и обстоятелствата дали лицата, които са се изселили, са регистрирани като други граждани, дали са сменили дори имената си (фамилиите си), вписани ли са в регистрите на населението на друга държава и редица други обстоятелства.
За правилното тълкуване и изясняване се налага да се анализира и съдебната практика.
Съгласно съдебната практика на Върховния административен съд в България, понятието „българин“ в законовия текст не следва да се възприема като етническо понятие, а като правна свързаност на лицето с държавата, тоест неговото българско гражданство.
Това ще означава, че лицето, което се домогва да докаже, че е от български произход и във връзка с това трябва да докаже, че поне единият му възходящ е „българин“ следва да може да докаже, че единият му възходящ има българско гражданство и това обстоятелство да бъде достатъчно да му осигури получаването на гражданство.
Българските съдилища смятат, че ако се вземе предвид само етническия смисъл на понятието „българин“, ще се стигне до противоречие с Българската Конституция в частта й, в която тя урежда, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права и че не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, религия и други.
Не липсват примери от съдебната практика обаче, която е оформена точно в противоположния смисъл.
