Законът за Защита на Конкуренцията (ЗЗК) е от ключово значение за съществуването на редица предприятия и навлизането на нови такива на свободния пазар. Правилното му прилагане нерядко изиграва решаваща роля за бъдещето на някой амбициозен стартъп или още неутвърдило се предприятие. Свободната конкуренция често представлява нелеко изпитание. Ограничаването й посредством забранени договорки е не само несправедливо, но и често непреодолимо препятствие. Ето защо едно съвсем скорошно решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) внася нужна яснота относно приложното поле на забранените от ЗЗК споразумения и практики.
Приложното поле на общата забрана по чл. 15 ЗЗК е относително широко и това не е случайност. Формулировката на забраната е привидно прецизна и недвусмислена. Нуждае се обаче от конкретика относно субектите, спрямо които се прилага, както и относно естеството на забранените споразумения и практики и дефиниращите ги характеристики.
В своето решение КЗК подчертава, че правилото се отнася до участници на пазарите, които притежават характерните особености на “предприятие” по смисъла на ЗЗК. Тук се акцентира върху функционалния характер. Единствено условие e даденото образувание да извършва стопанска дейност, без ограничения относно правната и организационната форма.
Редом с това е поставено и условие за независимост на двете предприятия. Общата забрана на чл. 15 се прилага само спрямо независими предприятия, чието поведение на пазара и в рамките на конкретното споразумение не се подчинява на общо управление и контрол.
Второто условие е наличието на споразумение или съгласувана практика. Понятието за съгласувана практика е лаконично формулирано в самия ЗЗК, определяйки такава практика като координирани действия или бездействия на две или повече предприятия. Практиката на СЕС допълва с още една характеристика – при отсъствието на формално споразумение между предприятията, техните координирани съвместни действия съзнателно да заобикалят рисковете на свободната конкуренция.
Що се отнася до “споразумение”, то представлява относително широко понятие. Тук практиката на КЗК и СЕС е единодушна, тълкувайки като споразумение всяко съвпадение на волята на поне две предприятия, независимо под каква форма е изразена тя. Споразумение може да е налице и в рамките на преддоговорни отношения, когато това е от естество да се развие в последващо координирано поведение на пазара.
При вертикално свързаните пазари (доставчик на услуга и съответния клиент) трябва да е налице най-малко мълчаливо съгласие за преследване на даденото поведение. Мълчаливото съгласие от своя страна изисква да е налице покана, както и приемане на поканата. Tук се разглежда също и действителното поведение на страните.
Не на последно място – даденото споразумение или съгласувана практика трябва да са от естество да предизвикат антиконкурентен ефект, било то цел или резултат. Двете условия са предвидени алтернативно. Това означава, че самата цел на практиката или споразумението може да се окаже достатъчна, за да попадне под обхвата на забраната по чл.15 ЗЗК. Не е необходимо целеният резултат да е постигнат.
