На 3 април 2025 г. Народното събрание направи значителна стъпка към въвеждането на производство по несъстоятелност на физическите лица, като прие на първо четене три отделни законопроекта. След години на обсъждания и неуспешни инициативи, включително провалено гласуване през месец март тази година, настоящото развитие поставя реална основа за регламентиране на така наречения „личен фалит“ в българското законодателство.
Какво е новото?
За първи път се наблюдава осезаемо политическо съгласие по темата. Приетите три законопроекта, внесени от различни парламентарни групи, ще бъдат обединени в единен текст, който предстои да бъде подложен на гласуване на второ четене. Това предполага, че окончателният вариант на закона тепърва ще бъде изработен, а по ключови въпроси в момента съществуват разнопосочни предложения.
Защо темата отново е актуална?
Темата за личната несъстоятелност не е нова – обсъжда се активно повече от десетилетие. Въпреки това България остава сред малкото държави в ЕС, които все още нямат действаща правна уредба, чрез която добросъвестни физически лица да получат защита при обективна неплатежоспособност.
Наред със социалния натиск, настоящият напредък е силно повлиян от ангажиментите на страната ни по Националния план за възстановяване и устойчивост. Приемането на подобно законодателство е част от поетите реформи, от чието изпълнение зависи достъпът до европейско финансиране.
Какво се знае до момента?
Предложенията се отнасят само за физически лица, които не са търговци. В обхвата се включват и лица, упражняващи свободна професия или друга самостоятелна дейност, която не им придава качеството на търговец.
Налице са различия относно срока, след който се предполага, че физическо лице е неплатежоспособно. В един от проектите се предлага това да е 6-месечен период, през който длъжникът не е изпълнил изискуеми парични задължения. Друг проект предвижда този срок да е 12 месеца.
Съществуват и разнопосочни предложения относно прага на задлъжнялост, необходим за откриване на производството. Според едно от предложенията, минималният праг е 10 минимални работни заплати, а според друго – 24 минимални работни заплати.
Разглежда се и въпросът дали публичните задължения (напр. към НАП) да бъдат включени в производството. Някои от проектите предвиждат това, други изрично изключват такива задължения от приложното поле на закона.
Защитата на единственото жилище, възможността за изготвяне на план за погасяване на задълженията и продължителността на действието му също варират между отделните предложения.
За кого е важен този закон?
Ако бъде приет, законът ще има реално отражение както върху физическите лица-длъжници, така и върху кредиторите:
- Физически лица, изпаднали в трайна невъзможност да изпълняват задълженията си поради житейски или икономически обстоятелства;
- Банки, кредитни и лизингови институции, които ще трябва да адаптират вътрешните си политики по управление на риска, оценка на кредитоспособността и събиране на вземания;
- Колекторски дружества, телекомуникационни оператори и други доставчици, които сключват договори с физически лица с отложено плащане;
- Работодатели и доставчици на услуги, които ще се нуждаят от допълнителна правна предвидимост при работа със служители и клиенти с активна процедура по лична несъстоятелност.
Какво следва?
Предстои изготвяне на единен законопроект въз основа на приетите на първо четене предложения. Ако се запази темпът на работа и политическата воля, има перспективи законът да бъде приет в рамките на следващите месеци.
Ако темата засяга вашата дейност — било като кредитор, работодател, доставчик на услуги или просто във връзка с вашия личен интерес — свържете се с нас за индивидуална консултация и анализ на потенциалните последици от въвеждането на закона.
С пълния текст на законопроекта можете да се запознаете тук.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
