Прехвърлянето на дружествени дялове е сред обстоятелствата, подлежащи на вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел („ТРРЮЛНЦ“). Имената (съответно фирмите) на съдружниците или едноличния собственик на капитала, а при посочване и точния брой притежавани от тях дялове, се вписват по партидата на дружеството след всяко прехвърляне на дялове.
Посоченото по-горе принципно положение е и хипотезата, която на практика се осъществява в 99% от случаите. Чисто житейски обаче е възможно по една или друга причина да се извърши последващо прехвърляне на дружествени дялове, но преди предходното да е било вписано в ТРРЮЛНЦ. Как трябва да постъпи длъжностното лице в Агенцията по вписванията и ще бъде ли задължено да впише последното прехвърляне на дяловете? Отговор на този въпрос ни дава Тълкувателно решение на ОСТК на ВКС от 31.05.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 1/2020 г.
Различните интерпретации на съдилищата
Поводът за поставянето на този въпрос пред ВКС е нееднозначна съдебна практика. До постановяването на тълкувателното решение са се споделяли две противоположни позиции:
- Длъжностното лице трябва да впише подобна промяна, ако от представените със заявлението документи е ясна и непрекъсната веригата на прехвърлянията;
- Длъжностното лице не трябва да впише промяната, доколкото за него съществуващи са само обстоятелствата, които вече са вписани по партидата на дружеството.
В своето решение ВКС подкрепя първото становище поради съображенията, посочени по-долу.
Мотиви
На първо място ВКС съобразява спецификата на това кои обстоятелства подлежат на вписване. Това е важен детайл, доколкото трябва да бъде изрично посочено в закон кои обстоятелства подлежат на вписване, съответно по аргумент за противното да ги разграничи от всички останали, които не подлежат на вписване.
В Търговския закон („ТЗ“) е предвидено кои обстоятелства подлежат на вписване по партидата на дружеството. Подлежат на вписване данни, съдържащи се в дружествения договор (учредителния акт), сред които имената (фирмите) на съдружниците, съответно едноличния собственик на капитала. Няма изискване да бъде вписан точния размер на притежаваните дружествени дялове. Техническата инфраструктура на ТРРЮЛНЦ позволява да се впише и точния размер. Това обаче е само възможност, не и задължение за заявителя. От това може да се направи един важен извод – подлежи на вписване само прехвърлянето, в следствие на което дадено лице спира да е съдружник или в следствие на което се приема нов съдружник. Прехвърляния на дялове между съществуващи съдружници само променя съотношението на дялове помежду им, което не е обстоятелство, подлежащо на вписване.
На следващо място ВКС обръща внимание на точния момент, от които прехвърлянето на дяловете има т.нар. конститутивно действие. С други думи – кой е моментът, от който приобретателят (лицето, което получава дяловете) става собственик на прехвърлените му дружествени дялове.
Отговорът на този въпрос отново може да бъде намерен в ТЗ. Ключов е моментът, в който се вземе решението за приемане на нов съдружник. Именно това е моментът, от който приемането на новия съдружник поражда действие спрямо съществуващите съдружници, съответно спрямо дружеството. Разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ предвижда, че приемане и изключване на съдружник имат действие от вписването им в ТРРЛЮНЦ. Това действие обаче, пояснява ВКС, е само по отношение на трети лица. Поради публичността на Търговския регистър се създава известност спрямо тях от момента на вписването, тъй като в общия случай те не разполагат с информация относно сключени сделки и взети решения от такова естество преди тяхното вписване. Ако се счете, че приобретателят на дружествените дялове става собственик едва след вписването на промяната в ТРРЮЛНЦ, би се стигнало до неоправдано отлагане във времето на възможността новия съдружник да упражни своите членствени права.
Не на последно място ВКС разглежда в какво се състои проверката, която длъжностното лице по вписванията извършва. Длъжностното лице трябва въз основа на представените документи да провери дали заявеното за вписване обстоятелство действително съществува. Изхождайки от този аргумент, по-скоро обратната хипотеза, а именно че първо трябва да бъде вписано предходното прехвърляне, следва да не подлежи на вписване, доколкото това обстоятелство вече е променено и не отговаря на обективната действителност. Функцията на удостоверяването на предходно прехвърляне ще има значение единствено за „затваряне на веригата“ и доказване на поредицата от прехвърляния на дружествените дялове до последния приобретател.
Уточнение
ВКС не пропуска да подчертае, че казаното по-горе не означава, че дружествата могат свободно да избират кои прехвърляния и кога да бъдат вписани. Задължението за вписване съществува и неспазването му е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност.
