Планът за развитие на електропреносната мрежа на България за периода 2025 – 2034 г. е разработен от колектив специалисти на ЕСО ЕАД („Планът“) На 30.07.2025 г. бе проведено обществено обсъждане на Плана. По-долу представяме част от акцентите на Плана.
Основни количествени прогнози
Към настоящия момент се счита, че до 2034 г. брутното електропотребление в страната няма да надвиши 41 600 GWh. Очакваният абсолютен максимален електрически товар през 2034 г. е 7 680 MW, а максималният товар за среден работен ден – 6 800 MW. Tези прогнози служат като база за планиране на капацитета на производствените мощности и мрежовата инфраструктура, необходими за адекватно обезпечаване на потреблението.
Нови производствени мощности: доминация на ВЕИ
Според заявените инвестиционни намерения и вече сключени договори за присъединяване, в периода 2025–2034 г. са планирани за изграждане общо 23 008 MW нови електропроизводствени мощности, от които 21 528 MW са от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), включително соларни, вятърни, водни централи и инсталации на биомаса. Останалите мощности включват газови и когенерационни инсталации, предимно с балансираща функция.
Предвижда се, че производството от ВЕИ към 2034 г. ще надхвърли 50% от прогнозираното брутно електропотребление в страната. При реализация на сценарий с по-ниско потребление, делът на ВЕИ в енергийния микс може да се окаже още по-висок.
Предизвикателства за електропреносна мрежа
Основните рискове за електроенергийната система на България, идентифицирани в проекта на десетгодишния план на ЕСО, произтичат от нарастващия дял на несинхронни възобновяеми енергийни източници (ФЕЦ, ВяЕЦ) и съоръжения за съхранение, чиито променлив производствен профил затруднява балансирането на системата и поддържането на честотата, напреженията и системната инерция. Изваждането от експлоатация на конвенционални базови мощности, като въглищни централи, допълнително ограничава възможностите за доставка на услуги по регулиране и резерв. Географското несъответствие между местата с наличен мрежов капацитет и зоните с най-силен инвеститорски интерес към ВЕИ води до риск от локални претоварвания, изчерпване на трансформаторни мощности и затруднения при присъединяване. Забавянето в изграждането на нова мрежова инфраструктура спрямо темповете на развитие на ВЕИ, както и ограниченият капацитет за възстановяване на системата при аварии, също представляват съществени системни и инвестиционни рискове.
Решения
В проекта на Плана са предложени няколко групи технически и стратегически решения за справяне с основните рискове пред електроенергийната система:
- Развитие и реконструкция на мрежата – изграждане на нови 400 kV пръстени в югоизточна и североизточна България; реконструкция и разширение на съществуващи подстанции 110 kV/Ср.Н и подмяна на трансформатори с по-голяма мощност; нови възлови станции и електропроводи на нива 110 kV и 400 kV.
- Планирано включване на балансиращи мощности – включително газо-парови електроцентрали (ГПЕЦ) като преходна мярка, които осигуряват регулиращи и резервиращи услуги и могат да бъдат адаптирани към водородни смеси.
- Проекти от общ европейски интерес – включително проектът CARMEN, който предвижда цифровизация и физическа модернизация на ключова инфраструктура по източната граница на ЕС, с цел трансгранична свързаност и повишена надеждност.
- ЕСО предвижда инсталирането на регулируеми шунтови реактори, с диапазон 30…80MVAr, които ще се присъединят директно към мрежа 110kV. На първи етап ще бъдат инсталирани пет реактора – в подстанциите Елхово, Балкан, Образцов чифлик, Арпезос и Бонония. Предвижда се монтаж на два шунтови реактора по 50MVAr към третичната намотка на AT 400/220kV в п/ст Марица изток.
Развитие на ВЕИ
Развитието на ВЕИ сектора в България е изключително динамично, като броят на постъпващите в ЕСО заявления за присъединяване на нови ВЕИ производители и съоръжения за съхранение на електроенергия (ССЕБ) значително нараства. Това създава сериозен натиск върху електропреносната инфраструктура, особено върху подстанциите 110kV/Ср.Н, чиято реконструкция и разширение не може да бъде предвидена в десетгодишните планове на ЕСО поради ограниченията, наложени от Наредба №6. В случаите на недостиг на трансформаторна мощност, ЕСО предписва подмяна на оборудване и изграждане на нови съоръжения, но в редица подстанции дори това не е достатъчно и се налагат индивидуални технически решения, включително ново изграждане. Особено предизвикателство представлява географското несъответствие между наличния капацитет на мрежата и локациите с най-силен инвеститорски интерес към ВЕИ, което възпрепятства своевременното изграждане на нова мрежова инфраструктура. Съществува и системен риск за сигурността на електрозахранването в случай на необратимо изпреварване на мрежовите инвестиции от страна на ВЕИ проектите. По данни на ЕСО, към настоящия момент заявените намерения за изграждане на нови ВЕИ паркови модули надхвърлят трикратно съществуващите конвенционални мощности в страната.
Предвид изключително високия инвеститорски интерес към изграждане на нови ВЕИ мощности – над три пъти повече от наличните конвенционални генериращи мощности, – ЕСО предвиждат технически решения за развитие на електропреносната мрежа 400 kV и 110 kV и реконструкция на съществуващи елементи от нея. Предвижда се:
- изграждане на нов пръстен 400 kV в югоизточната част на страната, п/ст Узунджово п/ст Любимец 2 – п/ст Асеново;
- изграждане на нов пръстен 400 kV в североизточната част на страната, п/ст Варна –
п/ст Добрич 2 – п/ст Генерал Тошево 2 – п/ст Свобода;
- реконструкция на голям брой електропроводи 110 kV, във всички райони на страната
със заявени ВЕИ, над капацитета на мрежата;
- поетапна подмяна на автотрансформатори 400/110 kV в системните подстанции, с
такива с по-голяма мощност;
- реконструкция и разширение на редица подстанции 110kV/Ср.Н. и подмяна на
съществуващите трансформатори 110kV/Ср.Н. с такива, с по-голяма мощност;
- изграждане на нови ВС 110kV и 400kV, и подстанции 110kV/Ср.Н.
Какво е Carmen?
Проектът CARMEN има за цел да засили сътрудничеството на източната граница на ЕС с физически и нефизически действия за оптимизирана свързаност. Чрез цифровизация и физическо надграждане на целевата енергийна инфраструктура, изпълнението на проекта CARMEN ще насърчи трансграничното сътрудничество между Румъния, България и други съседни държави като Унгария, Молдова и Украйна. Дейностите, предвидени да се изпълняват на територията на България от ЕСО са разделени в три работни пакета:
- Изграждане на четири нови подстанции 400/110 kV: Свобода, Генерал Тошево 2,
Добрич 2 и Плевен 3;
- Реконструкция, разширение и въвеждане на системи за автоматизирано управление в
подстанциите: Мадара и Образцов чифлик. Въвеждане на системи за автоматизирано
управление в подстанциите: Варна, Добруджа, Горна Оряховица, Балкан и Мизия;
- Изграждане на нови електропроводи 400 kV между подстанциите: Свобода – Генерал
Тошево 2; Добрич 2 – Генерал Тошево 2; Добрич 2 – Варна; Варна – Образцов чифлик;
Царевец – Образцов чифлик и Мизия – Царевец.
Информация за проекта има на адрес: https://carmen-smart-grid.eu/en/
Пълният текст на Проекта може да намерите тук: https://www.dker.bg/uploads/_CGCalendar/2025/10_Year_Net_Dev_Plan_2025-2034_project.pdf
Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
