Все повече двойки в България избират да живеят заедно без сключен брак. Според данни от преброяването през 2021 г., над 17% от семействата в страната са в съжителство без брак, което представлява повече от 324 000 домакинства. Семейните двойки с деца, живеещи в съжителство без брак, са 27.3% от всички семейни двойки с деца в страната. Когато няма сключен брак това води до усложняване на наследствените въпроси и в частност усложняване на данъчното планиране за данък наследство.
Важно е да се знае, че партньорът, с когото живеете, не ви наследява по закон, ако не сте в брак. За да има възможност той или тя да получи част от имуществото, трябва да бъде направено завещание, и то съобразено със законовите изисквания за запазени части от наследството наследниците по закон (ако има такива). Много рядко се коментира, но в България съществува допълнително данъчно задължение – данък наследство.
Кой дължи плащане на данък наследство?
За да се определи дали дадено лице дължи данък наследство трябва да се съобразят два критерия. Първият е каква е родствената връзка с починалото лице, а вторият каква е стойността на наследеното имущество. Законът за местни данъци и такси определя изрично кои лица са освободени от заплащане на данъка независимо от стойността на наследеното имущество.
Данъкът върху наследствата се дължи от всички, които придобиват имущество по закон, завещание, или завет, с изключение на най-близките роднини – децата, родителите и съпруга на починалия. Това означава, че ако сте брат, сестра, племенник или партньор, с когото сте живели заедно, но не сте били в брак, при получаване на наследство ще трябва да платите данък. Същото важи и ако не сте наследник по закон, а сте посочени в завещание – например ако починалият ви е оставил имот или пари изрично с волеизявление.
Как се определя данъчната основа?
Данъкът се дължи върху така наречената облагаема наследствена маса. Данъчната основа се формира на база на стойността на наследеното имущество. Стойността на имуществото се определя по следния начин:
- недвижимите имоти на територията на страната – по данъчна оценка съгласно приложение № 2
- чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка
- ценните книжа – по пазарна стойност, а когато пазарната стойност не може да бъде определена без значителни разходи или затруднения, те се оценяват по номинал
- превозните средства – по застрахователна стойност
- останалите движими вещи и права – по пазарна стойност
- предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато определянето й изисква значителни разходи или затруднения – по счетоводни данни
- недвижимите имоти на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава – по данъчна стойност
Някои разходи се приспадат и така се намалява данъчната основа. Размерът на признатите разходи за погребение (1000 лв.) не е актуализиран от 1998 г. и реално не отразява днешните разходи, които често са 3–5 пъти по-високи. Законодателна промяна в тази насока би била напълно обоснована.
Как се определя размера на данък наследство?
Интересно е, че размерът на данък наследство варира, защото законът предвижда диапазон, в който всеки Общински съвет да определи конкретните нива, дължими в общината. Това става с наредбата за определяне на местените данъци.
Така например в София размерът на данък наследство е 0.7% за наследствен дял над 250 000 лв. за братя и сестри и техните деца, и за всички останали извън тях 5% за наследствен дял над 250 000 лв. Разликата в размерите на данъчната тежест е съществена. Това засяга отново най-вече партньорите, който няма сключен брак, но са наследили със завещание или завет, било недвижими вещи на висока данъчна оценка или дружествени дялове или акции по пазарни/балансови стойности.
В Пловдив ставките на данъка са същите като в София Във Варна те са малко по-високи, като за братя и сестри и техните деца е определен максимума 0.8%, а за други лица също е предвиден максимума от 6.6.%.
В Бургас стойностите са съответно 0.8% и 6%. В Стара Загора нивата са малко по-ниски, съответно 0.4% и 4%.
Тези ставки подлежат на промяна. Ако Общинския съвет реши, че нивата, които се прилагат не отговарят на социалните условия, може да се стигне до изменение на наредбите, с които се определя данъка. Това създава доза несигурност за окончателния размер, който би се дължал. При имущество, което е значително ще се образува висока данъчна основа и партньорът ни може да се окаже, че дължи значителна сума, напр. при оценка на дялове от предприятие на стойност от 500 000 лв. данък наследство, който трябва да заплати лицето, с което наследодателят е живял на семейни начела, но без брак и на което е завещал дяловете, за гр. София ще е 25 000 лв., за Варна 33 000 лв., а в Стара Загора 20 000 лв.
Ако в същото време наследникът няма ликвидни средства това ще го постави в затруднено финансово положение.
Къде и кога се подава данъчна декларация за данък наследство?
Декларацията за облагане с данък върху наследствата се подава в срок от шест месеца от откриването на наследството в общината, където починалият е имал последно местожителство. Ако той е живял в чужбина, декларацията се подава в общината, където се намира по-голямата част от имуществото му в България.
В какъв срок се заплаща данъка?
След подаване на декларацията, общината изпраща съобщение за размера на дължимия данък, който следва да бъде платен в двумесечен срок от датата на връчване. Ако този срок не бъде спазен, върху дължимата сума се начислява законна лихва за просрочие, която към 1 април 2025 г. възлиза на 12.39% годишно (2.39% основен лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта надбавка). В случай че се наследява предприятие на едноличен търговец, участие в събирателно дружество или дялове и акции, представляващи над 50% от капитала на търговско дружество, законът предвижда възможност данъкът да бъде платен в удължен срок – до една година от откриване на наследството. В този случай лихвата започва да се начислява след изтичането на първоначалния двумесечен срок.
Особени случаи
При наследяване на суми по банкови сметки, застраховки „Живот“ или ценни книжа, наследниците следва да се съобразят със специален ред, който законът предвижда, за да се гарантира събираемостта на данъка върху наследствата. В случаите, когато починалият е имал парични средства в банка, тези суми се изплащат на наследниците само след като представят удостоверение от общината, че са включени в подадената декларация за облагане с данък върху наследството и че дължимият данък е изцяло платен. Ако данъкът все още не е платен към момента на представяне на документите, банката има право да го удържи директно от сумата по сметката и да го преведе на съответната община в едномесечен срок от предоставяне на документа, в който е посочен точният размер на данъка. Наследниците в този случай ще получат само остатъка от средствата по сметката.
Същата процедура се прилага и при получаване на суми по договор за застраховка „Живот“, когато наследодателят е посочил конкретно лице за ползвател – ако то не е освободено от данък по закон, ще дължи данък върху сумата, получена по застраховката, и изплащането ще се извърши само след удостоверяване на деклариране и плащане.
По същия начин, ако се наследяват поименни акции или други ценни книжа, тяхното прехвърляне към наследниците не може да се осъществи без представяне на удостоверение от общината, че тези активи са включени в декларацията и че дължимият данък е платен. Това изискване е задължително условие за извършване на разпоредителни действия с такива активи, дори когато наследниците са еднолично посочени по завещание.
Как и какво да планираме?
Както при всички други данъци, така и при данък наследство важна роля има данъчното планиране. В България не е често срещано да се мисли за този аспект, защото исторически доста по-често е било наследяването от приживял съпруг/а или роднини по права линия. С промените в социалните отношения обаче това изисква нов подход.
Планирайте навреме. Направете списък на активите си, преценете кои хора бихте искали да наследят какво и в какви дялове като се съобразите със запазените части по закон. Помислете дали да изготвите завещание или завет и го съобразете със запазените части на законните наследници, ако има такива.
За да улесните максимално своите наследници и да избегнете ситуации, в които имущество остава неразкрито или неуправляемо, е важно да поддържате на едно място пълен и структуриран архив с документи, свързани с вашето имущество. Това включва нотариални актове за недвижими имоти, данъчни оценки, скици и кадастрални карти, договори за банкови сметки и депозити, списък на дружествата, в които имате дялове или акции, временни удостоверения, акции, пенсионни и застрахователни полици, договори за заем, погасителни планове, договори за наем (ако сте наемодател), както и документи за движимо имущество с висока стойност – например автомобили, произведения на изкуството или ценности. При наличие на имущество в чужбина трябва да се съхраняват и документите, издадени от съответните чуждестранни органи, придружени с официални преводи. Препоръчително е да включите и списък с всички институции, с които имате финансови или правни отношения – банки, застрахователи, адвокати, счетоводители. Така наследниците ви ще могат не само да подадат коректна декларация, но и реално да упражнят правата си върху наследството, без риск то да остане неизползвано или забравено.
Не по-малко важно е да поддържате на същото място и информация за всички задължения, които имате. Препоръчително е наследниците да разполагат и с пълна яснота относно евентуалните задължения на починалия – банкови кредити, непогасени заеми, дългове към частни лица, публични задължения към НАП, общини или съдебни изпълнители. Тези задължения преминават върху наследниците заедно с имуществото и могат да надхвърлят стойността на активите. Затова наличието на документи за дългове и справки от съответните институции е важно условие, за да може наследникът да прецени дали да приеме наследството (изрично или по опис), или в краен случай – да се откаже от него пред съда.
Добре обмисленото и документирано имуществено разпределение може да спести на близките ви стрес, разходи и ненужни спорове в един и без това тежък момент.
Сключването на брак, дори след дълги години съвместен живот, също може да бъде форма на данъчно планиране и защита за партньора, който остава след загубата. В практиката често се срещат случаи, при които двойки в по-зряла възраст, след десетилетия съвместно съжителство, решават да сключат граждански брак именно с оглед на данъчните последици при наследяване. По този начин партньорът автоматично попада сред освободените от данък върху наследствата, а също така придобива и пълните права на наследник по закон, без необходимост от завещание. Макар на пръв поглед да изглежда като чисто формалност, този акт носи реални финансови и правни предимства за човека, с когото сте споделили живота си.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.