Декларирането на действителен собственик е задължение за юридическите лица съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).
Легално определение на понятието „действителен собственик“, употребено в чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП, е дадено в § 2 от ДР на ЗМИП, като същото е аналогично на това, посочено в чл. 3, ал. 6, б. „а“, т. „i“ от Директива (ЕС) 2015/849. Според текста им, действителният собственик на юридическото лице или друго правно образувание, подлежащ на вписване в търговския регистър със съответните идентификационни данни, е физическо лице или лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическото лице или друго правно образувание.
По отношение на юридическите лица от лицата, които подлежат на деклариране и вписване като действителен собственик – физическо лице, са изключени тези, осъществяващи контрола чрез дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.
Въвеждането на това изключение за тези публични дружества, дефинирани като правни субекти в чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, е продиктувано както от динамичния характер на регулирания пазар на финансови инструменти при наличието на значителна и постоянно променяща се като състав и обем на притежавани права акционерна маса, така и от съществуващата отделна, по-строга и специална регламентация на изискванията и реда за разкриване на информация за акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на публичното дружество, която осигурява в достатъчна степен прозрачност при извършване на сделките с финансови средства и промяната в собствеността върху капитала на тези дружества (чл. 145 – чл. 148е ЗППЦК и чл. 38 – чл. 43 ЗПФИ).
Изключения за публични компании и деклариране на контрол
Наличието на изрично въведено от европейския и националния законодател изключение, касаещо публичните дружества, освобождава заявителя, пряко или непряко контролиран от такова дружество, от задължението да посочи за вписване по партидата му в търговския регистър конкретно физическо лице – акционер в публичното дружество, като негов действителен собственик (в поле 550). Необходимо и достатъчно е същият да декларира и заяви, съгласно изискването на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, обстоятелствата по група „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се осъществява контрол“, където да се посочат идентификационните данни на публичното дружество, за да се постигне в достатъчна степен прозрачност по отношение собствеността на капитала на заявителя.
Тази хипотеза е различна от хипотезата, при която се вписва за действителен собственик физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. То следва да се впише само и единствено ако след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик. Съществува порочна практика в регистърното производство да се декларира висш ръководен служител при верига от дружества с краен собственик публично дружество.
В практиката на Търговски регистър доста често се постановяват откази за вписване на обстоятелства по партидите на дружества, които се контролират от дружество, чиито акции се търгуват на регулирания пазар. Поради тази причина са налице и множество дела за обжалване на постановените откази.
Какво показва съдебната практика?
Съдебната практика е константна и потвърждава, че при наличие на публично дружество, търгувано на регулирания пазар правните субекти не са задължение да декларират физическо лице действителен собственик.
Това обаче не ги освобождава от задължението да декларират пряк и непряк контрол както и лице за контакт за целите на ЗМИП в случай, че вписания представител на дружеството няма постоянно пребиваване в България. За тази цел се попълва отново декларация по чл. 63 от ЗМИП и се подава заявление до Търговски регистър.
Ключова документация за успешна регистрация
Важен аспект на успешното регистърно производство са документите, които се предоставят към заявлението с цел доказване на декларираните обстоятелства. В самия образец на декларацията са посочени примерни приложения, но документ който може да послужи като доказателство за това, че собственика е публично дружество не е изборен изрично. Деклараторът може да приложи относимите документи в зависимост от това на кой регулиран пазар се търгуват акциите.
Важно е да се посочи цялата корпоративна структура, водеща до публичното дружество. За всяко чуждестранно дружество от веригата трябва да се предостави удостоверение или друг документ, доказващ съществуването му и връзката към групата от дружества.
Всички документи трябва да бъдат преведени и легализирани. Понякога може да се изисква апостил. Всичко това трябва да бъде проверено преди подаването на декларацията.
