В хода на дейността на всяко дружество рано или късно възниква необходимостта от формализиране на отношенията между компанията и лицето, което реално управлява дейността. Тази роля изпълнява договорът за управление и контрол (ДУК) – гражданскоправен договор, с който дружеството възлага управлението на дейността си на управител или член на управителен орган.
Какво следва да съдържа един такъв договор?
Настоящата статия разглежда съществените елементи на ДУК и очертава важните въпроси, които да имате предвид при неговото изготвяне или преглед.
Правна същност и форма
ДУК се ползва както при дружества с ограничена отговорност (ЕООД/ООД), така и при акционерни дружества (АД). Сключва се между равнопоставени страни – дружеството (възложител) и управителя (фидуциар) – и не представлява трудов договор. Съгласно него управителят поема задължение да управлява дружеството в съответствие със закона, учредителните документи и решенията на съдружниците, като носи лична отговорност за резултатите от своите действия.
ДУК се сключва в обикновена писмена форма и се подписва от надлежно упълномощен представител на дружеството (например, въз основа на решение на общото събрание). Не подлежи на вписване в Търговския регистър.
Съществени клаузи в ДУК
На ДУК не бива да бъде гледано като на формален документ – той следва точно да отразява какво очаква собственикът от управителя. Това включва ежедневните оперативни функции, стратегическите задачи и ограниченията в правомощията. Неясни или прекалено общи формулировки могат да доведат до спорове и затруднения при търсене на отговорност. Затова е добра практика да се включат обективни критерии за оценка на представянето на управителя – финансови показатели, указване на конкретни етапи на проекти, задължения за периодична отчетност (месечни или тримесечни доклади) и прагове на одобрение за ключови решения.
Един добре структуриран ДУК следва като минимум да урежда:
- Обхватът на задълженията: Точно да се определят правомощията на управителя – подписване на договори, наемане на персонал, вземане на стратегически решения, постигане на регулаторно съответствие. Като пример, управителят може да отговаря за изпълнението на бизнес плана, управлението на персонала и представителството пред банки и държавни органи. Подробното описание на конкретните функции осигурява правна сигурност, възможност за обективна оценка и дава основания за прекратяване при неизпълнение или злоупотреба;
- Възнаграждение и бонуси: Ако е уговорено възнаграждение, ДУК трябва да предвиди основно месечно възнаграждение; Честа практика е да се предвиждат и бонуси, обвързани с конкретни резултати – например надвишаване на EBITDA в определен размер; Като пример, може да се предвиди управителят да има право на бонус в размер до четирикратния размер на възнаграждението си при превишаване на годишните цели с над 20%;
- Срок и прекратяване: ДУК може да е срочен или безсрочен. Основанията за прекратяване включват: едностранно предизвестие (с или без причина); смърт, трайна неработоспособност, ликвидация на дружеството; съществено нарушение (конфликт на интереси, груба небрежност); неизпълнение на заложени цели. Добра практика е да се включат срокове за предизвестие в полза на двете страни, както и възможност за незабавно прекратяване със съответните последици от това (най-често неустойки) В някои случаи (най-често когато управителят не е и съдружник) е уместно да се предвиди и т.нар. „златен парашут“ – уговорено обезщетение в полза на управителя при прекратяване не по негова вина;
- Ограничения в представителната власт: Добре е да се ограничат определени рискови действия на управителя – подписване на договори над определена стойност, наемане на служители на висши ръководни позиции, придобиване на недвижими имоти, поемане на заеми или гаранции. За такива действия често се изисква предварително одобрение от съдружниците или съвета на директорите, което трябва да е изрично уредено;
- Отговорност на управителя: ДУК следва изрично да предвиди отговорността на управителя при неизпълнение, нарушение или груба небрежност. Това включва както отговорност за реално причинени вреди, така и договорни неустойки. Добре е да се уточни, че управителят отговаря за вреди от действия, извършени в противоречие с интересите на дружеството или при неизпълнение на конкретни задължения. Това дава правна сигурност и създава реални средства за защита при необходимост от прекратяване на договора или спор.
Клаузи за конфиденциалност, неконкуренция и непривличане на клиенти/служители
Чл. 142 от Търговския закон въвежда като принципно положение забрана за конкурентна дейност. Без съгласие на дружеството управителят няма право да:
- от свое или от чуждо име да извършва търговски сделки;
- да участва в събирателни и командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност;
- да заема длъжност в ръководни органи на други дружества.
Тези ограничения обаче могат и е препоръчително да се разширят договорно. Добра практика е ДУК да съдържа:
- Клаузи за конфиденциалност – забраняващи разпространение или използване на чувствителна информация както по време на срока на договора, така и след прекратяването му;
- Разширени клаузи за забрана за конкурентна дейност – конкурентната дейност да се забрани за определен срок след прекратяване на договора (обикновено 12–24 месеца);
- Клаузи за непривличане на клиенти/служители – забрана за привличане на клиенти или служители след прекратяване на договора.
Във всеки от тези случай, добре е изпълнението да се гарантира като се предвидят неустойки за нарушенията на конкретните задължения. Въпросните служат като превантивна мярка, независимо от правото на дружеството да претендира реално претърпени вреди.
За какво ви съветваме да внимавате
- Неясно формулирани задължения на управителя – затрудняват оценката на работата му и прекратяването на договора при необходимост;
- Липса на прагове, след които дейността на управителя следва да бъде одобрявана – води до риск от необмислени или неразрешени действия;
- Липса на обективни критерии – възпрепятства изплащането на бонуси или прекратяване на основание не достатъчно добро представяне;
- Липса на клаузи за конфиденциалност, забрана за конкурентна дейност и непривличане на клиенти или служители – увеличава риска от злоупотреби и нелоялна конкуренция;
- Липса на договорени неустойки – затруднява защитата и налага доказване на реални вреди;
- Несъответствия между учредителния акт/дружествения договор/устава и ДУК – в случай, че са по-съществени, възможно е да се породи риск от недействителност на действия, извършени от управителя.
Заключение
Добре обмисленият и изготвен Договор за управление и контрол е не просто формалност, а основен инструмент за ефективно корпоративно управление. Ясното определяне на правомощията, очакванията и отговорностите на управителя защитава интересите на дружеството, намалява оперативния риск и осигурява отчетност.
Включването на ключови клаузи като прагове за одобрение, показатели за представяне, конфиденциалност, забрана за конкурентна дейност и други позволява на собствениците да запазят реален контрол върху дружеството докато същевременно делегират оперативното му управление.
В „Илиева, Вучева и Ко.“ подпомагаме клиентите ни да изготвят договори за управление, строго специфично съобразени с нуждите и спецификите на бизнеса им. Екипът ни е на разположение да ви съдейства при изготвяне, структуриране и оценка на свързаните рискове.
Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
