В практиката са чести случаите, когато настъпва смърт на управителя и едноличен собственик на капитала на търговско дружество. В този случай възникват множество правни и фактически въпроси, тъй като Дружеството остава без орган на представителна власт и не може да извършва никакви правно валидни действия.
Според Търговския закон, ако не е предвидено друго в дружествения договор, дейността на Дружеството се продължава по решение наследниците. Те разполагат със срок от три месеца да продължат тази дейност и да назначат нов управител.
Възниква въпросът – има ли изключение от този принцип и може ли лице извън наследниците да назначи представител на дружеството?
Отговорът е положителен. Съгласно чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от Данъчно – осигурителният процесуален кодекс („ДОПК“), когато органът по приходите или публичният изпълнител следва да извърши процесуални действия спрямо Дружество без представител, той може да поиска от съответния районен съд да назначи временен, съответно особен представител.
С горното правило ДОПК въвежда съществено изключение от общия принцип, че решение за продължаване на дейността на дейността на Дружеството и избор на лице, което да го представлява, се взема само от наследниците. В случая, ако в тримесечен срок от оставането на Дружеството без представител, не бъде назначен нов, това правомощие се предоставя на съда, ако той бъде сезиран от публичен изпълнител или орган по приходите.
Защо е въведено изключението?
Сред основните цели на закона е да се гарантира, че започнали вече данъчни проверки или действия по събиране на публични задължения, ще бъдат успешно завършени, а липсата на управител няма да доведе до заобикаляне на закона с цел избягване на данъчни задължения.
Въведеното изключение обаче е стеснено по своя обхват, така че да служи единствено за целите на данъчното законодателство и да не ограничава правата на съдружниците, респективно наследниците да вземат своето решение дали и как да продължат дейността и представителството на Дружеството.
Ето защо, за да намери приложение това изключение, трябва да са изпълнени всички предварителни предпоставки.
Какви са предпоставките назначаване на временен представител?
- На първо място, Дружеството трябва да е останало без представител за повече от три месеца. Така се дава достатъчно време на наследниците да преценят дали да предприемат действия по организиране на представителството си;
- На второ място, трябва да са налице конкретни причини, които да обосновават необходимостта от назначаване на временен представител. Такива могат да бъдат единствено процесуални действия, които органът по приходите или публичният изпълнител трябва да извършат и които действия не могат да бъдат отложени.
Кой може да иска назначаване на временен, съответно особен представител?
Назначаване на временен, съответно особен представител може да иска само органът по приходите или публичният изпълнител, когато в хода на дейността си установи необходимостта от горепосочените действия.
Никой друг – нито някой от наследниците, нито трето лице – има правото да поиска назначаване на временен представител.
Кой назначава временния представител?
За да гарантира законосъобразното приложение на въведеното изключение, законът дава правомощия единствено на съда да прецени дали да назначи или не временен представител на Дружеството.
Така съдът проверява дали действително са налице причини за назначаване на временен представител, като по този начин се защитава както държавният интерес, така и интересът на частноправните субекти.
Как протича производството по назначаване на временен представител?
- Искане за назначаване
Производството започва с искане за назначаване на временен представител. Искането трябва да е мотивирано – да се обоснове необходимостта от назначаването и да се посочи наличието на всички предпоставки за това.
- Искането се подава до съда по седалището и адреса на управление на Дружеството
- Произнасяне на съда
Съдът се произнася с мотивирано определение по искането в кратък срок: не по-късно от три дни от постъпването на искането.
В определението съдът определя кое лице ще бъде временен, респективно особен представител и освен това определя срока за назначаването му. Определението е необжалваемо.
Обем на представителната власт
Съдът в определението си ограничава обема на представителната власт: временно, съответно особено представителство се определя само за конкретни цели: например представителство пред данъчни органи по данъчна ревизия.
Срок на представителството
Важна особеност на производството по чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК е, че съдът задължително определя срок, в рамките на който ограничава представителството.
Срокът може да се определи по два начина: до приключване на определени действия, например до приключване на ревизия или до изтичане на определен период от време, например една година от постановяване на определението.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
