Ключов елемент от развитието на бизнеса в България през последните години са международните инвестиции както в стартъп сферата, така и в разширяване капацитета и на компании с по-сериозна стабилност и позиция на пазара.
Настоящата статия представя кратък анализ на въведения за първи път в България механизъм за скрининг на преките чуждестранни инвестиции.
Механизмът е въведен с промените в Закона за насърчаване на инвестициите („ЗНИ“), в съответствие с Регламент 2019/452 на ЕС за скрининг на преките чуждестранни инвестиции („Регламент 2019/452“).
Целта на механизма е да осигури защита на независимостта на българската икономика срещу инвестиции, които биха могли да застрашат обществения ред или националната сигурност.
Накратко – механизмът изисква предварително одобрение на определени категории чуждестранни инвеститори и инвестиции преди извършването на нова инвестиция в България. Този механизъм се прилага за чуждестранни инвеститори, представляващи лица, извън Европейския съюз („ЕС“) или компании, в които контролът се извършва от лице, регистрирано в държава извън ЕС.
По-подробно за обхвата на новия механизъм, може да прочетете по-долу.
Кои инвестиции попадат в обхвата на новия режим?
Не всички категории инвестиции попадат в обхвата на новия скрининг механизъм, а само т. нар. „преки чуждестранни инвестиции“.
Какво е пряка „чуждестранна инвестиция“?
Съгласно ЗНИ, пряка чуждестранна инвестиция („ПЧИ“) е инвестиция от всякакъв вид от страна на чуждестранен инвеститор, имаща за цел:
- Установяването или поддържането на трайни и преки връзки между чуждестранния инвеститор и предприемача или предприятието, на когото или на което е предоставен капиталът, за да извършва стопанска дейност в България;
- Инвестиция, която дава възможност за ефективно участие в управлението или контрола на дружество, извършващо стопанска дейност;
- Разширяването на съществуваща инвестиция, включително разширяване на капацитета на съществуващо предприятие, диверсификацията на производството на предприятие с продукти, които не са били произведени преди това, както и създаването на ново място за извършване на дейността;
- Увеличаването на капитала на обекта на инвестицията под условие, че акциите бъдат придобити от чуждестранния инвеститор.
От дефиницията на ПЧИ е видно, че тя повтаря дадената в Регламент 2019/452 такава, в първата си част. Втората част от дефиницията обаче разширява обхвата на понятието ПЧИ, като включва и разширяване на вече направена първоначална инвестиция.
Законът изрично посочва, че не е пряка чуждестранна инвестиция портфейлната (пасивната) инвестиция.
Кой е „чуждестранен инвеститор“ за целите на скрининга на ПЧИ?
Дефиниция на „чуждестранен инвеститор“ е дадена в пар.1а, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗНИ. Тя определя кръга от инвеститори, които попадат в обхвата на скрининга по ЗНИ. Законът определя три отделни хипотези, при които е налице чуждестранен инвеститор:
- Физическо лице, което не е гражданин на ЕС или юридическо лице, чието регистрирано седалище не се намира в държава членка на ЕС, което е направило или възнамерява да направи пряка чуждестранна инвестиция в България;
- Юридическо лице, чието седалище е в държава – членка на ЕС, което е направило или възнамерява да направи ПЧИ в България, в което контролът се упражнява пряко или косвено от:
- Едно или повече физически лица, които не са граждани на държава – членка на ЕС;
- Едно или повече юридически лица, чиито седалища не са в държава – членка на ЕС;
Друго правно образувание, чието седалище е в държава – членка на ЕС, което е направило или възнамерява да направи ПЧИ в България и в което по силата на договор или вътрешни правила едно или повече физически или юридически лица, установени извън ЕС, имат пряк или непряк контрол върху конкретната инвестиция, или което по силата на договор или многостранна сделка прави пряка чуждестранна инвестиция, попадаща в обхвата на ЗНИ от свое име, но за сметка на лицата, посочени по-горе.
Изключения за държави с „нисък риск“
Целта на промените в ЗНИ е защита на обществената и икономическа сигурност от инвестиции, извършени от инвеститори в държави, извън ЕС. Доколкото е установено, че някои от тези държави не биха представлявали опасност за националната сигурност, ЗНИ предвижда, че механизмът за скрининг няма да се прилага спрямо:
- Съединените американски щати, Обединеното кралство Великобритания, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Република Корея, Обединени Арабски Емирства и Кралство Саудитска Арабия. За тези държави се прилагат правилата за скрининг за държави – членки на ЕС;
- Държави, които са включени в приет от Народното събрание списък на държави извън ЕС с нисък риск за целите на прилагането на механизма за скрининг.
Кои области на чуждестранни инвестиции подлежат на контрол?
В ЗНИ са въведени общи критерии, при изпълнението на които инвестицията следва задължително да подлежи на предварителен скрининг, както и специални условия, при които една инвестиция, дори и да не попада в обхвата на общите критерии, също ще следва да получи предварително разрешение за реализирането си.
Общи критерии
Общите критерии могат да се разделят на две групи подкритерии: Първата група касае конкретни области, в които трябва да попада инвестицията. Втората група засяга определени прагове, които трябва да са надхвърлени. За да подлежи на скрининг, ПЧИ трябва да отговаря и на двете групи подкритерии.
Чуждестранната инвестиция трябва да има за предмет следните области на дейност, посочени в чл. 4, пар. 1 от Регламент 2019/452:
- Критична инфраструктура: физическа или виртуална, включително свързана с: енергетиката, транспорта, водите, здравеопазването, комуникациите, медиите, обработката или съхраняването на данни, въздухоплаването, отбраната, изборна или финансова инфраструктура, чувствителни съоръжения, както и земя и недвижимо имущество, които са от решаващо значение за използването на такава инфраструктура;
- Критични технологии и изделия: включително изкуствен интелект, роботика, полупроводници, киберсигурност, въздухоплавателни и отбранителни технологии, технологии за съхраняване на енергията, квантови и ядрени технологии, както и нанотехнологии и биотехнологии;
- Доставката на критични ресурси, включително на енергия или суровини, както и върху продоволствената сигурност;
- Достъп до чувствителна информация, включително лични данни, или способността да се контролира такава информация;
- свобода и плурализъм на медиите.
В допълнение към горното условие, инвестицията трябва изпълнява и един от следните критерии:
- Чрез осъществяването на инвестицията да се придобива собствеността на най-малко 10 на сто от капитала на предприятие, което оперира в страната, или стойността на инвестицията да надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност, или;
- чрез осъществяването на инвестицията да се придобива собствеността на най-малко 10 на сто от капитала на предприятие, което оперира в страната и извършва високотехнологични дейности, или;
- инвестицията е нова инвестиция, която надвишава прага от 2 000 000 евро или левовата им равностойност.
Извод: Ако пряка чуждестранна инвестиция е извършена от инвеститор, който отговаря на условията; за която предвидено да бъде извършена в някои от областите, и изпълнява предвидения праг, задължително е получаване на предварително разрешение за извършването ѝ.
Категории инвестиции, които не изпълняват общите условия , но задължително подлежат на предварително разрешение
Законът предвижда определен кръг от инвестиции, които макар че не отговарят на общите критерии, могат да бъдат извършени само след предварително получаване на разрешение. Такива са:
- Инвестиции, свързани с производство на енергийни продукти от нефт и продукти от нефтен произход в обекти, части или прилежащи към критична инфраструктура;
- Инвестиции с инвеститор от Русия или Република Беларус;
- Инвестиции с инвеститор от Русия или Република Беларус;
- Инвестиции, при които в капитала на чуждестранния инвеститор има пряко или непряко участие на държава извън Европейския съюз, в това число значително финансиране от държавен орган.
- Случаи, при които се прилага т.нар. „служебен критерий“;
В Закона за насърчаване на инвестициите са предвидени и случаи, в които пряка чуждестранна инвестиция може да бъде обект на проверка и по решение на органа, който издава разрешенията – а именно Междуведомствения съвет за скрининг. За тези категории инвестиции също няма значение дали изпълняват общите критерии за съответната инвестиция. Сред тях са:
- Отделни инвестиции по предложение на член на Междуведомствения съвет за скрининг с компетентност в съответния сектор, в който ще се реализира инвестицията, съгласувано с представителите на Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“.
- В случаите, в които е подадено мотивирано искане от Държавна агенция „Национална сигурност“ или от Държавна агенция „Разузнаване“, когато има данни, че пряка чуждестранна инвестиция може да окаже въздействие върху сигурността и обществения ред, тази инвестиция подлежи на скрининг от Междуведомствения съвет за скрининг.
Въпреки че не е напълно ясно, съгласно формулировката на ЗНИ служебните правомощия на Междуведомствения съвет за скрининг на ПЧИ поради съображения за национална сигурност могат да бъдат упражнявани преди или след приключване на инвестицията. В закона не е предвиден срок за упражняване на това правомощие. Повече за процедурата за проверка на ПЧИ и предвидените административни санкции може да прочетете тук.
