Дефинициите в енергийното право са от изключително значение. Неправилното определяне на една или друга инсталация, строеж, проект и подвеждането им под различно определение би означавало прилагане на неправилен ред за тяхното реализиране. Последното води до развиване на съответния проект в нарушение на закона и съответно до нищожност на актовете по разрешаването му, а оттук и до незаконност на строителството.
Нормативната уредба, касаеща техническата инфраструктура, елементите на техническата инфраструктура, енергийните обекти и видовете такива е разпръсната в различни нормативни актове: Закона за енергетиката (ЗЕ), Закон за устройство на територията (ЗУТ), Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), но в последните години тази уредба е все по-ясна, правно логична и в синхрон.
Важните разграничения, които следва да се правят, са тези между „техническа инфраструктура“ и „елементи на техническата инфраструктура“; „енергиен обект“ и къде попадат от своя страна определените по ЗЕ площадкови и линейни енергийни обекти; до колко има съвпадение между енергиен обект и техническа инфраструктура.
ЗУТ дава легално определение на „Техническа инфраструктура“ в т. 31 от Допълнителните си разпоредби. Това
„е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност.“
„Техническата инфраструктура“ като понятие е най-широкото такова. От своя страна то обхваща от една страна „елементи на техническата инфраструктура“ и енергийните обекти по смисъла на ЗЕ.
Какво представляват „елементите на техническата инфраструктура“ също е изчерпателно определено от чл. 64, ал. 1 от ЗУТ, а именно:
„1. транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.);
2. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия;
3. преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия;
4. разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване.
5. хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите.
6. приемно-предавателни станции и останалата физическа инфраструктура, предназначена за разполагане на електронни съобщителни мрежи;
7. брегоукрепителните, брегозащитните и геозащитните строежи;
8. съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци.”
Съгласно § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ
„Енергиен обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност съхранение на електрическа енергия, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения публично достъпна зарядна точка или съвкупност от такива точки, разположени в един поземлен имот с предоставена и инсталирана мощност, равна или над 1,2 MW, без инсталациите на клиентите като преместваемите, набивните и монтираните без основи енергийни обекти са обекти на техническата инфраструктура.“
Законът не приема преместваемите обекти, най-общо определено, за енергийни такива, но ги определя като обекти на техническата инфраструктура и с това насочва, че регулацията им е различна от тази на елементите на техническа инфраструктура. По аргумент за противното, ако беше обратното законодателят щеше да употреби направо термина „елементи на техническата инфраструктура“.
От своя страна енергийните обекти се делят на линейни и площадкови такива и към тях също се прилага различна правна регулация. Така Допълнителните разпоредби на ЗЕ т. 31б. определят „Линеен енергиен обект“ като
„подземен и/или надземен провод или съвкупност от проводи, включително принадлежащите им трайно прикрепени към земята конструктивни елементи и/или съоръжения, както и водопроводи на хидротехнически съоръжения, предназначени за:
а) пренос или разпределение на електрическа и топлинна енергия, природен газ, нефт или нефтопродукти през преносна или разпределителна мрежи;
б) производство на електрическа и/или топлинна енергия;
в) пренос на добития нефт и природен газ от обект за добив до площадкови енергийни обекти.“
Т. 41 от същите Допълнителните разпоредби определя „Площадкови енергийни обекти“ като
„сгради и трайно прикрепените към тях или към поземлен имот енергийни съоръжения, без линейните им части, предназначени за осъществяване на дейностите по производство съхранение, пренос и разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, добив на енергийни ресурси, както и публично достъпна зарядна точка или съвкупност от такива точки, разположени в един поземлен имот с предоставена и инсталирана мощност, равна или над 1,2 MW.“
За пълнота на изложението следва да се спомене и т. 21 Допълнителните разпоредби на ЗЕ, според която „Електропроводи“ са
„въздушни или кабелни съоръжения за свързване на електрически уредби, предназначени за пренос, транзитиране или разпределение на електрическа енергия, които съответстват на „линейни инженерни мрежи на електроснабдяването“ по смисъла на Закона за устройство на територията“.
Не на последно място от значение за регулацията на поставянето на индустриални батерии е и т. 80 „Преместваем обект“ е
„обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.“
