По-рано тази година Комисията за защита на конкуренцията („КЗК“) бе сезирана с молба да разреши концентрация между френско холдингово дружество и друго френско акционерно дружество, упражняващо контрол върху редица български дружества с дейност на пазара за електроенергия.
В рамките на своето решение КЗК обръща внимание на въпроса за обхвата на пазара с електрическа енергия. Производството и продажбата/доставката на едро на електроенергия като продуктов пазар и като географски такъв е актуална тема в България, а и в Европа като цяло.
1. Разрешение за концентрация
Концентрацията между предприятия може да се осъществи чрез сливане, вливане или придобиване на контрол върху друго дружество. Контролът, най-просто казано, означава възможност за решаващо влияние върху ключови решения на предприятието, като пазарна политика, управление на имущество, състав на органи и други.
КЗК трябва да бъде предварително уведомена, ако бъдат достигнати определени прагове на годишния оборот сред участващите в операцията предприятия. Става дума за участници на пазара със значителни финансови измерения.
Причината в подобни хипотези да е необходимо разрешение от КЗК се корени в идеята на самия Закон за защита на конкуренцията. Целта е постигането на конкурентна среда със свободна стопанска инициатива, без „играчи“ на пазара с големина, контрол и влияние, които да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на тези принципи.
2. Фактори
Приложението на разпоредбите за концентрацията изисква дефиниране на обхвата на конкретния пазар. Именно в рамките на съответния пазар можем въобще да говорим за конкуренция между стопанските субекти. В противен случай те не биха могли да могли да влияят негативно на конкурентната среда помежду си.
За да очертае обхвата на пазара, КЗК е разгледала същия в два аспекта – продуктов и географски.
3. Тълкуването на КЗК
За да определи продуктовия обхват на пазара, КЗК обединява няколко елемента. Това са производството на електроенергия, както и нейната последваща продажба, респективно доставка. Това разбиране се споделя и от тълкуванията на Европейската комисия („ЕК“). В така очертания пазар съответно се включва както електроенергията, произведена на територията на България, така и тази, която се внася от чужбина чрез междусистемни връзки от други държави.
Така стигаме до и до елементите на продажба и доставка. Тук е направено едно ключово уточнение – в така дефинирания продуктов пазар се включва и първата продажба, съответно доставка, на електроенергията в рамките на определена географска територия, но не и последващата търговия на същата между пазарните участници.
В своето решение КЗК не поставя разграничение между самите видове производство на електроенергия. Същият подход се възприема и от ЕК – енергията, произведена от газова централа, например, се намира на един и същ продуктов пазар като тази, произведена от ВЕИ.
Не на последно място КЗК се спира и на географския обхват на пазара. Солидаризирайки се отново с ЕК, приема, че обхватът е национален. В разглеждания казус едното дружество-участник разполага с хидроелектрически централи на територията на България. Енергията от тях, с помощта на изградената електроразпределителна мрежа, може да бъде доставена на практика до всяка точка на България. Именно това е основният фактор КЗК да приравни границите на географския обхват на пазара с националната граница на България.
Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство.Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”
