Прибирате се вкъщи и виждате съдебни книжа в пощенската кутия, адресирани до непознато за Вас дружество. При по-внимателен поглед забелязвате, че дружеството има адрес на управление идентичен с този, на който живеете. Как можете да се защитите?
Защо да го направя
Процедурата по заличаване на адреса на управление е възможна само и единствено по съдебен ред чрез подаване на искова молба. Усилията обаче си заслужават, тъй като разполагането на адреса на управление на едно дружество представлява неговият основен адрес за комуникация с трети лица и получаване на съдебни книжа.
Малка е вероятността действащо дружество с реална дейност да разположи адреса си на управление на място, където няма нито офис, нито свои служители. Ако обаче се касае за дружество с много кредитори и срещу което потенциално се водят множество съдебни дела, получаването на цялата съдебна кореспонденция представлява голяма тежест за живущите или работещите на адреса.
Основание и интерес за предявяване на иска
Основанието на иска се извежда от разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел („ЗТРРЮЛНЦ“). Същата гласи:
„Всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.“
Разглежданият случай представлява третото и последно предложение от цитираната разпоредба, а именно несъществуване на вписаното обстоятелство.
Кръгът лица, които имат интерес да предявят подобен иск, е изключително широк, изхождайки от формулировката на законовата разпоредба. На особено силно основание може да разчита лице, което е собственик на имота, находящ се на въпросния адрес, както и лице, което го ползва, било то за жилищни или служебни нужди.
Възможни хипотези в хода на съдебния процес
Изхождайки от казаното дотук, съдът следва да допусне заведения иск за разглеждане по същество. Разбира се е напълно възможно съдебният състав да не споделя тези възгледи и да не допусне иска. В такъв случай на разположение е възможността за обжалване на акта на съда, като нашият опит показва, че въззивната инстанция е склонна да допусне иска за разглеждане по същество.
Обстоятелството, че в немалка част от подобни случаи се касае за дружество, което не извършва никаква дейност, при това от много време, е възможно същото да няма вписан управител (съответно той да е бил заличен, било то по своя инициатива или не). В такъв случай е вероятно съдът да укаже на ищеца да внесе депозит за особен представител, който да представлява дружеството-ответник. Макар това да не е разрешение, което ние споделяме, сме длъжни да го споменем, тъй като е напълно възможно тежестта от тези разноски в крайна сметка да се понесе от ищеца.
Решението в такъв случай се явява подаване на сигнал до прокуратурата, доколкото липсата на вписан управител на дружество за период по-дълъг от 3 месеца е самостоятелно основание за завеждане на иск за заличаването му, който се предявява от прокурор.
Възгледите на съдилищата
В рамките на разглеждането на иска по същество могат да бъдат намерени различните виждания на отделните съдебни състави.
В основата на мотивите на голяма част от съдебните състави стои решение на Върховния касационен съд от 2002 г. В него се посочва, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е приложима само в два конкретни случая:
- Вписване на обстоятелство в следствие на липсващо (невзето) решение на компетентния орган на дружеството;
- Вписване на обстоятелство, което е съществувало, но в по-късен момент по съдебен ред е прогласена нищожността на взетото решение.
Тази становище обаче не се подкрепя единодушно от актуалната съдебна практика. Някои съдебни състави, включително на по-високите по ранг апелативни съдилища, подкрепят виждането, че дори валидно взето решение от компетентен орган на дружеството може да бъде атакуван по този ред. Споделя се основанието, че взетото решение трябва да отговаря на обективната действителност, като намират връзка и с принципа на достоверност на заявените за вписване обстоятелства, както и законоустановения принцип на доверие в ТРРЮЛНЦ.
Резултат
Обстоятелството, че практиката в подобни случаи не е уеднаквена, води и до различни съдебни решения. Не бива да се пренебрегва обстоятелството, че често подобен вид дела се водят срещу дружества, които от дълго време не осъществяват никаква дейност. Това от своя страна означава, че е малко вероятно дружеството да има активи, от които да бъдат възстановени направени разходи в съдебното производство. Въпреки това успешен резултат от иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ влече със себе си достатъчно ползи, които да оправдаят предявяването му.
