Основен акцент на статията е въпросът може ли предварителният договор за акции да бъде обявен за окончателен като се приложи по аналогия чл. 19, ал. 3 ЗЗД?
Предварителният договор е широко използван правен инструмент в гражданските и търговските правоотношения. Той цели да подготви сключването на окончателен договор, като обвърже страните със задължения за изпълнение на предварително договорени условия. Прехвърлянето на поименни акции обаче поставя специфични ограничения.
ВКС е разгледало казус с предварителен договор за прехвърляне на акции и е дало тълкуване на приложението на предварителния договор спрямо прехвърлянето на акции. Решението на ВКС е важно, защото е задължителна съдебна практика и значимо при M&A сделки, при които дружеството, което се придобива е акционерно и това води до специфики на процеса.
Може ли продажбата на поименни налични акции да бъде предмет на предварителен договор и същият да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД; Замества ли съдебното решение по този иск джирото на акциите. Това е въпросът, на който ВКС е дал отговор в свое решение № 222 от 16.01.2014 г. по търг. д. № 708/2012 г.
Разлики между договор и джиро
Договорът е двустранна сделка между две или повече страни, чрез което се създават, изменят или прекратяват права и задължения. Той обективира постигнато между страните съгласие по съществените елементи на сделката.
Джирото е едностранно правно волеизявление, чрез което притежателят (джирант) на ценна книга (като акции) прехвърля своите права върху нея на друго лице (джиратар). Джирото има за цел да материализира прехвърлянето на правата, свързани с ценната книга, като го прави в писмена форма, обикновено върху самата ценна книга или на приложение към нея (алонж). Според ВКС джирото е едностранна сделка, която обективира единствено транслативния ефект на сключеното между страните съглашение и е само способ за прехвърляне на акциите.
Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ТЗ, прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро. Джирото обаче не е елемент от фактически състав на договора за продажба на акции, а е действие, което има отношение към транслативния му ефект.
Както всеки договор за продажба, така и договорът за продажба на поименни налични акции се сключва с постигането на съгласие по съществените условия на сделката – предмет и цена, като за същия законодателят не е предвидил изискване за спазването на определена форма за действителност. От момента на постигане на съгласие настъпва окончателната облигационна обвързаност на страните – за прехвърляне на акциите и съответно за плащането им. Джирото представлява само изрично установен в закона специален способ за прехвърлянето на поименните акции, необходимостта от който е продиктувана от спецификата им на ценни книги на заповед. Следователно, при постигнато съгласие по съществените условия на договора за продажба на поименни акции, този договор има характер на окончателен, а не на предварителен.
Поради това, по отношение на него е неприложим предвиденият в чл. 19, ал. 3 ЗЗД ред, при който липсващата воля на страните за сключване на договора, т. е. за постигане на облигационна обвързаност, се замества от съда. Доколкото прехвърлянето на акциите чрез джиро представлява правно действие, което е последващо спрямо договора за продажбата им и е относимо единствено към транслативния му ефект, същото не може да бъде предмет на такава претенция. Освен това, съгласно действащата правна уредба конститутивният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е приложим единствено за договорите, но не и за едностранните сделки, каквато сделка по своята същност представлява джирото.
Продажбата на поименни налични акции не може да бъде предмет на предварителен договор; Такъв договор не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД с решение, което да замести джирото на акциите.
С постигането на съгласие относно съществените условия на сделката – предмет и цена, за страните по нея е настъпила окончателна облигационна обвързаност. С оглед на това, за ищеца не съществува право да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и следователно същият няма качеството на кредитор с непарично вземане, което го лишава съответно и от правната възможност за обезпечаването на това вземане по реда на чл. 135 ЗЗД.
Рискове за купувача при липса на гаранция за подписване на джирото
- Неизпълнение на задължението за джиросване
- Джиросване на акциите на трето лице
За да се ограничат тези рискове договарящи страни трябва да уговорят в самия договор процес за подписване на джирото в деня, в който ще се заплати покупната цена и при предаване на временното удостоверение с джирото на купувача. Широко разпространен механизъм за гарантиране на процеса е доверителната (ескроул) сметка.
Договорената цена може да бъде депозирана в ескроу сметка, управлявана от доверено лице (банка, нотариус, адвокат), с условие, че сумата ще бъде освободена само при извършването на джирото. Това създава финансов стимул за продавача да изпълни задължението си, защото той ще получи парите само след като е джиросал акциите и предал временното удостоверение в едно с джирото на купувача.
Купувачът може да уговори неустойка за неизпълнение на задължението за подписване на джирото и забрана за прехвърляне на трети лица в периода между подписване на договора и джирото (ако не са в един и същ ден). При нарушаване на тези задължения макар че купувачът няма правен способ да стане собственик на акциите ще бъде обезщетен за претърпените вреди без нуждата да ги доказва.
Предварителният договор за продажба на акции не се признава за приложим, както е изяснено от съдебната практика. Това създава правна празнота, която поставя купувача в несигурна позиция, ако продавачът откаже да джироса акциите. Липсата на признат предварителен договор в този контекст създава значителни рискове за купувача, които могат да доведат до сериозни финансови и стратегически загуби.
За да се справят с тези предизвикателства, купувачите следва да се съсредоточат върху включването на защитни механизми в самия договор. Такива механизми трябва да гарантират изпълнението на задълженията и да смекчат рисковете, свързани с неизпълнение.
