Въпросите за приложимостта на общата правна уредба на доброволното представителство по отношение на органното представителство при юридически лица често се поставят на дневен ред както в теорията, така и в практиката. Липсата на изрични правила, които да уреждат последното, поражда противоречиви позиции и практики в различни хипотези.
Именно поради така натрупалата се практика Върховният касационен съд („ВКС“) на 09.10.2025 г. образува тълкувателно дело № 4/2025 г. на Общите събрания на Гражданска и Търговска колегия („ОСГТК на ВКС“), за приемане на тълкуване по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 40 от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“), отнасяща се до представителството във вреда на представлявания, за органното представителство на търговско дружество.
ВКС е имал основание да се произнесе относно същността на органното представителство на юридическите лица. В Тълкувателно решение № 3/2013 г. от 15.11.2013 г. ОСГТК на ВКС отграничава същото от представителството, уредено в ЗЗД, определяйки го като „начин на волеобразуване и волеизявяване“, доколкото самият орган е част от юридическото лице. Изтъква се, че органният представител не прави свое изявление като отделен правен субект – той извършва действия съобразно дадената му по закон компетентност, а представителните му функции са именно част от правомощията му като орган. Съответно проявата на каквито и да е действия от страна на органния представител към трети лица е проява на самото юридическо лице – представителят е само „изразител“ на тази обща воля на лицето.
При така установената същност на института в практиката се пораждат противоречиви разрешения по отношение на приложимостта на правилата на ЗЗД за договаряне във вреда на представлявания. Съгласно чл. 40 ЗЗД при такава уговорка се предвижда недействителност на сделката, ако се установи, че същата е сключена с цел да се увреди представляваното лице. Според тълкувателната практика на ВКС на този особен вид недействителност може да се позове единствено увреденият представляван.
- Едната теза, която се застъпва, когато такива сделки са сключени от органен представител на юридическо лице, изхожда от принципното положение, уредено в Търговския закон, че органният представител е законно оправомощен да изразява волята на търговските дружества спрямо трети лица. Съответно макар да действа като самото дружество и изразява неговата воля, то отново има изразяване на воля на един субект (юридическото лице) от друг (органния представител). При липса на изрично правило при уредбата на отговорността на органните представители към самото юридическо лице, която да касае хипотезата на договаряне в негова вреда, следва празнотата да бъде попълнена на общо основание чрез приложение на общата гражданскоправна уредба – именно чл. 40 ЗЗД. За да се изпълни съставът на разпоредбата би било необходимо в резултат на сключена от органа сделка с трето лице да са настъпили обективно вреди за представляваното юридическо лице. Необходимо е още от субективна страна към момента на сключване на сделката както органният представител, така и третото лице, да знаят или да целят настъпването на този вредоносен резултат в противоречие с интересите на юридическото лице. При наличието на тези предпоставки се счита, че сделката не трябва да породи действие за представляваното лице.
- Намират се и много случаи, в които съдът е приел обратното виждане. Разрешението в тези хипотези се основава на изложените в горецитираното Тълкувателно решение № 3/2013 г. становища на ВКС, и по-конкретно на категоричното възприемане на органния представител като лице, което не е различно от представляваното юридическо лице, респ. и че самото органно представителство „не е същинско представителство, основано на представително правоотношение“. Това налага отричането на приложението на чл. 40 ЗЗД по отношение на органното представителство на юридически лица.
Тази противоречива практика продължава да поражда несигурност в търговския и гражданския оборот, с което обуславя и значимостта на предстоящото произнасяне на ВКС. Затова и ние ще следим с очакване развитието по тълкувателното дело, както и последиците, които ще настъпят с приемане на бъдещото решение на върховната инстанция.
Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
