В дружествата с ограничена отговорност често се избира модел, при който двама управители управляват съвместно. Макар тази конструкция да цели баланс и контрол, тя може да доведе до блокиране на управлението, особено когато между управителите възникне конфликт.
В подобна ситуация възниква въпросът: как се свиква общо събрание за освобождаване на един от двамата управители, които управляват съвместно ООД, и при това двамата са и съдружници?
По този въпрос предстои да се произнесе Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), която допусна разглеждане на дело с цел развитие на правото. Решението се очаква с особен интерес, тъй като към момента липсва изградено и последователно тълкуване в съдебната практика.
Защо възниква проблемът
Търговският закон предвижда, че общото събрание в дружество с ограничена отговорност се свиква от управителя (чл. 138, ал. 1 от Търговския закон), а при бездействие – от съдружници с дялове над 1/10 от капитала (чл. 138, ал. 2 ТЗ).
Но когато дружеството има съвместно управление, т.е. и двамата управители следва да действат заедно, възниква практически въпрос:
допустимо ли е общото събрание да се свика само от единия управител, ако предметът е освобождаването на другия?
Повод за произнасянето на ВКС е конкретен спор между двама съдружници-управители в ООД, при който единият е свикал общо събрание с цел освобождаване на другия и търсене на отговорност за причинени вреди.
Освободеният управител е оспорил тези решения чрез иск по чл. 74 ТЗ – правна възможност за всеки съдружник да поиска отмяна на решения на общото събрание, когато те противоречат на закона или на дружествения договор. Подобни искове често се предявяват при твърдения за неправилно свикване на събранието или участие на лице в конфликт на интереси.
Апелативният съд – Варна е приел, че общото събрание е свикано редовно, като е приложил по аналогия чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ и чл. 229 ТЗ, които уреждат, че съдружник или акционер не може да гласува по решения, засягащи неговата собствена отговорност към дружеството.
Според съда същата логика важи и при самото свикване на общото събрание – управителят, чиято отговорност ще се разглежда, е в конфликт на интереси и не може да блокира свикването чрез отказ да подпише поканата.
Аналогия с акционерните дружества
В свое решение още от 1998 г. ВКС приема, че по аналогия с правилата за акционерните дружества (чл. 229 ТЗ) съдружникът в ООД не може да участва в гласуване за предявяване на искове срещу него. Тази аналогия е логична – и при ООД, и при АД действа общият принцип, че лице не може да упражнява права по решение, което засяга неговата собствена отговорност.
Предстоящото произнасяне на ВКС ще покаже докъде се простира тази аналогия – дали обхваща само гласуването, или и самото свикване на общото събрание.
Какво ще решава ВКС
ВКС ще даде отговор на три конкретни въпроса:
- При съвместно управление, осъществявано от двама управители и съдружници в ООД, допустимо ли е свикването на ОСС за освобождаване на единия от тях като управител и за търсене на имуществената му отговорност с покана, подписана само от другия?
- В случай, че не е допустимо – необходимо ли е спазването на предвидения в чл.138, ал.2 ТЗ ред за свикване?
- Прилагат ли се по аналогия чл.137, ал.3, изр.2 ТЗ и чл.229, т.1 и т.2 ТЗ при гласуване на решения на ОСС за освобождаване на съдружник от длъжността му като управител и за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу него?
Какво означава това за бизнеса
Решението на ВКС ще има пряко значение за всички дружества, управлявани заедно от повече от един управител. То ще внесе практическа яснота по темите:
- Как дружеството може да действа ефективно при конфликт между управителите;
- как да се прилагат правилата за конфликт на интереси при вземане на решения;
- и какви са правните последици, в случай, че общото събрание е свикано само от един управител.
Очакваното решение ще внесе правна сигурност и предвидимост при сходни казуси, като даде ясен отговор кога действията на единия управител са валидни и кога – не.
Какво препоръчваме междувременно
До излизане на решението е разумно дружествата да:
- прегледат дружествените си договори относно реда на управление и свикване на събрания;
- предвидят изрични механизми за действие при конфликт между управителите;
- документират внимателно поканите и протоколите от общите събрания, за да избегнат основания за искове по чл. 74 ТЗ (иск за отмяна на решения на общото събрание, когато те противоречат на закона или дружествения договор).
Решението на ВКС, което се очаква в близките месеци, ще има ориентировъчно значение за всички търговски съдилища при сходни спорове и ще бъде важна стъпка към по-предвидима и ефективна съдебна практика по въпросите на корпоративното управление.
Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
