Често в практиката търговците, водени от една или друга причина, искат да сключат сделка под пазарната цена на активите, на привидна цена, прикривайки дарение или действителната цена на сделката. Тези действия са регулирани от данъчните закони и при евентуална данъчна проверка/ревизия могат да имат категоричнo негативен ефект за участниците в сделката. Цел на настоящото е да обърне внимание на друг ефект от договаряне на фиктивни цени по правните сделки и особено за тези на изключително занижени такива.
Съгласно практика на Върховния касационен съд (ВКС), която е задължителна за съдилищата, сделки в които нееквивалентността на престацията е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация, се считат за нищожни като противни на морала. Законът (Закон за задълженията и договорите) казва, че са нищожни сделки, които накърняват добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. трето).
Добрите нрави са неписани общоприети морални норми, на които законът е придал правно значение, като правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, като границите на договорната свобода се поставят от императивните правни норми и добрите нрави. Противоречие с добрите нрави е налице, когато се нарушават основни правни принципи като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданскоправните отношения. По въпроса относно критериите за прогласяване нищожността на договор поради накърняване на добрите нрави на горното основание е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС. ВКС приема, че преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави, която се прави към момента на сключването й, не се ограничава само до нейното формално съдържание, а следва да се вземат предвид всичките й характеристики и особености. Поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. При възмездните сделки от значение за преценката дали сделката не противоречи на добрите нрави е и изследването на еквивалентността на престациите. Известна обективна нееквивалентност на насрещните престации е допустима, тъй като свободата на договаряне (друг базов принцип на облигационното право) предполага преценката за равностойност да се извършва от страните с оглед на техния интерес. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация.
В споменатото съдебно решение ВКС, I т. о., е прието, че ще е нищожно поради противоречие с добрите нрави допълнително споразумение към договор за цесия, с което задължението за плащане на цената на цедираното вземане е предоговорено от условно в безусловно, когато при преценката, извършена към момента на сключване на споразумението и въз основа на въведените от страните и установените по делото факти се е установило, че въз основа на допълнителното споразумение е настъпило и съществува такова съотношение между насрещните престации по договора за цесия, че едната от тях е незначителна и практически нулева. С други думи и накратко: когато стойността на едната от насрещните престации (цената) е незначителна и практически нулева, това е в разрез с добрите нрави и води до нищожност. Не на последно място нищожността е най-тежкият порок, от който може да страда една сделка, не подлежи на саниране и прогласяването й може да се търси неограничено от давност във времето.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.