Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно чл. 8, т. 1 ЗУТ, конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния устройствен план и може да бъде: в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях – за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други.
За да се промени предназначението на един поземлен имот – земеделска земя, трябва да се мине през специална процедура при наличие на законовите предпоставки и при съблюдаване на ограниченията за това съгласно Закона за опазване на земеделските земи, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и др.
Съществува разнопосочна практика в различните общини за прилагането на ЗМДТ спрямо земеделски земи, попадащи в строителните граници. Разнопосочната практика се затвърждава и от съда. В практиката на ВАС се наблюдават две групи решения. При първата съдиите заемат позицията, че e за да подлежи на облагане един недвижим имот, следва да попада в строителните граници на населените места и селищните образования или да се намира извън тях, за имота на има влязъл в сила подробен устройствен план, който определя предназначението му по чл. 8, ал. 1 ЗУТ и да е приключила специалната процедура по промяна на предназначението на земеделската земя. Тази част от съдебната практика е на мнение, че всички предпоставки трябва да са налице, за да се породи данъчно задължение, а липсата на която и да е от тях би изключила имотът от данъчно облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и съответно за него бе би се дължал местен данък.
На противоположна позиция е втората група решения, според която, за да е налице предназначението по чл. 8, ал. 1 ЗУТ, установено с ПУП и да е налице промяна на предназначението по специален закон се отнася само за имотите, които са извън строителните граници на населените места и селищните образования. За да подлежи на данъчно облагане недвижим имот, намиращ се извън строителните граници на населените места и селищните образования следва да има влязъл в сила подробен устройствен план и да е приключила процедурата по промяна на предназначението на имота. При тази теза е водещо разположението на имота в границите на урбанизираните територии, обхванати от строителните граници, определени с устройствен план, като се посочва, че при наличие на Общ устройствен план (това е регулационен план от по-високо ниво, с който следва да се съобразяват подробните устройствени планове), който обхваща процесния имот ще се счита урбанизиран дори за него да няма ПУП.
Как се определя коя територия каква е?
ЗУТ урежда принципа за определяне на териториите в страната. Според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите в страната са:
- урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания);
- земеделски територии;
- горски територии;
- защитени територии;
- нарушени територии за възстановяване
- територии, заети от води и водни обекти
- територии на транспорта.
ЗУТ е общият закон, който урежда устройството на територията. Има специални закони по отношение на ЗУТ спрямо промяна на предназначението да дадена територия.
Образуване на тълкувателно дело
Поради противоречивата съдебна практика по този вид казуси е направено предложение за образуване на тълкувателно дело пред Върховния административен съд (ВАС), който да се произнесе с тълкувателно решение на спорните правни разпоредби. След постановяване на тълкувателното решение то ще е задължително за всички съдилища в страната, като по този начин ще се уеднакви прилагането на законовите разпоредби и съдебната практика.
ВАС е образувало тълкувателно дело като е обособил следния въпрос за тълкуване:
„Обект на облагане с данък недвижими имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ ли са незастроени поземлени имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, които нямат конкретно предназначение, определено с Подробен устройствен план по чл.8, т. 1 ЗУТ, както и промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон?“
Интересно е защо тълкуването е ограничено само до незастроени имоти, доколкото нормативната уредна позволява застрояване в земеделски земи без промяна на предназначението. Без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, както следва:
- при имоти с площ до 10 дка – на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях;
- при имоти с площ над 10 дка – на селскостопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни.
Ако опреденият имот за застрояване е по-малък от 10 дка не е нужно да се изготви ПУП. За по-големите имоти има задължение да бъде изготвен ПУП – за определяне на параметрите за застрояване, а не за промяна на предназначението. Може би на база на подзаконовата уредба е редно въпроса на тълкувателното дело да се измени, за да обхване всички спорни хипотези и да не се укаже, че част от правните субекти са обремени повече от останалите.
Очакват се становища от главния прокурор, министърът на правосъдието, Висшия адвокатски съвет и поканените от ВАС участници: Националното сдружение на общините, деканите на университети, БАН.
Значение на тълкувателното дело за административните и съдебните производства
Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), ревизионното производство може да бъде спряно, когато е образувано друго съдебно производство, от значение за неговия изход. В този смисъл, висящото тълкувателно дело № 5/2024 г. на ВАС, което ще даде задължително тълкуване по въпроса за облагането с местен данък на незастроени земеделски имоти в строителните граници на населени места, може да послужи като основание за спиране на ревизия. Ако в хода на ревизията се разглежда именно този спорен правен въпрос, ревизираното лице има право да поиска спиране на производството до произнасяне на съда, като по този начин се гарантира, че ревизионният акт ще бъде съобразен с единната съдебна практика и няма да бъде впоследствие отменен като незаконосъобразен.
Висящите съдебни производства, в които е повдигнат въпрос, идентичен или близък до предмета на образуваното тълкувателно дело № 5/2024 г. на ВАС, могат да бъдат спрени до постановяване на тълкувателното решение.
Значение за прилагането на ЗМДТ след тълкувателното решение. Съгласно закона, когато се очаква решение по тълкувателно дело, което е от значение за правилното решаване на конкретния спор, съдът има право да спре производството служебно или по искане на страна.
Значение на тълкувателното решение
Приемането на тълкувателно решение от ВАС по въпроса дали незастроени земеделски имоти в границите на населени места подлежат на облагане с местен данък по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ ще има пряко отражение върху административната практика на общините. Решението ще даде задължително указание относно това при какви условия даден поземлен имот следва да се счита за „обект на облагане“, като така ще се уеднакви прилагането на закона на територията на цялата страна. Това ще осигури правна сигурност както за общинските администрации при определяне и събиране на местни данъци, така и за данъчно задължените лица, които често са изправени пред различно третиране в зависимост от местоположението на имота.
По отношение на висящите съдебни производства, тълкувателното решение ще има особено значение. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения на ВАС са задължителни за органите на съдебната власт и ще бъдат съобразени от съдилищата при постановяване на актове по неприключили дела със сходен предмет. Това означава, че съдилищата, които разглеждат спорове относно дължимостта на данък върху незастроени имоти в урбанизирани територии, ще трябва да приведат решенията си в съответствие с приетото тълкуване. Така ще се постигне еднаква съдебна практика по прилагането на ЗМДТ.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
