Арбитражното производство отдавна намира уредба в законодателството ни, която с времето претърпява немалко промени и разширява обхвата си. Именно в тази насока на 24.07.2025 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за международния търговски арбитраж („Закона“, „ЗИД“), обнародван в брой 63 от 2025 г. на Държавен вестник от 01.08.2025 г.
Приемането на измененията е мотивирано от установени проблеми, свързани с арбитражните производства у нас през последните години. Сред тях са спад на доверието към арбитража като институция; използването му в престъпни схеми; безконтролно създаване на арбитражи; както и липса на средства за последващ контрол по отношение на арбитражните решения.
Законът цели да укрепи правната сигурност в арбитражното производство, да облекчи достъпа до него и да възвърне доверието в арбитража като правораздавателна институция. По този начин се предпоставя и подобряването на бизнес средата у нас чрез създаване на условия за бързо и ефективно разрешаване на търговски спорове. Основните изменения, приети за постигането на изложените цели, са:
- Промяна на предмета на уредбата;
- Създаване на електронен регистър на арбитражите към Министерството на правосъдието;
- Въвеждане на нови изисквания към арбитрите и на облекчен ред за установяването им;
- Усъвършенстване на процесуалните правила за водене на арбитражни производства и по-добро гарантиране на правата на страните;
- Въвеждане на нови основания за отмяна и нищожност на арбитражно решение.
Предмет на правната уредба
Законът за международния търговски арбитраж се преименува на „Закон за арбитража“. В началните му разпоредби се посочва, че уредбата се прилага по отношение на арбитраж, провеждан в страната – без значение дали същият е осъществяван от арбитражна институция със седалище в Република България, или от чуждестранна такава. Арбитражът ad hoc – за определен спор – обаче е допустим само по отношение на международни търговски спорове.
Електронен регистър на арбитражите
Въвеждането на уредба във връзка със създаването на Регистър на арбитражите към Министерството на правосъдието е сред ключовите изменения в Закона. Целта е да бъде създадена електронна база данни, съдържаща информация относно постоянно действащите арбитражни институции в България, както и относно самите арбитражни производства, водени в страната. Регистрацията на арбитраж, респ. на арбитражно производство, е условие за правомерно осъществяване на дейност.
Информацията, подлежаща на вписване в Регистъра на арбитражите, ще бъде публично достъпна само по отношение на основните обстоятелства относно идентификацията на арбитражните институции и на вписаните арбитри.
Министърът на правосъдието следва да приеме Наредба за Условията и редът за водене, достъп и съхраняване на Регистъра на арбитражите в 4-месечен срок от обнародването на Закона (до началото на декември, 2025 г.). В същия срок трябва и да бъде създаден нарочния регистър.
Изисквания към арбитрите
ЗИД дава свобода на арбитражните институции да определят сами в правилниците си дали арбитрите им могат да бъдат лица, които не са граждани на България. Предвижда се също изискване всеки арбитраж у нас да представя и поддържа списък със своите арбитри, без това да изключва възможността и лица извън него да действат като арбитри, ако отговарят на изискванията за такива – отново, доколкото е предвидено в правилника на съответната институция.
Самите изисквания за арбитрите към българските арбитражи, уредени в Закона, са допълнени. С оглед гарантиране на професионалните и нравствени качества се въвеждат изискванията лицата да не са лишавани от правото да упражняват определена професия или дейност, да не заемат определени длъжности; както и да не са в производство по несъстоятелност / невъзстановени в правата си несъстоятелни или да са осъждани за банкрут лица.
За да бъде облекчена административната тежест при доказване на тези изисквания от страна на арбитрите, повечето от тях ще се установяват служебно, а други – с декларация.
Процесуални правила в арбитражните производства
Процесуалните правила за водене на производството са усъвършенствани в различни насоки. С въведените изменения се прецизират правилата за назначаване на арбитър при липса на избор от страните в производството. Също така се въвеждат гаранции за правата на страните, част от които включват ограничаване на приложното поле на мълчаливото или конклудентно сключване на арбитражно споразумение само до лица, които са търговци или са свързани с извършването на търговска дейност; създаване на възможност за провеждане на заседания чрез видеоконферентна връзка и др.
Ключова гаранция за страните, въведена с измененията в Закона, са новите условия за редовно връчване на документи в рамките на арбитражното производство. Предвижда се, че за да бъдат действително получени, най-важните актове в производството могат да се връчат чрез нотариус или частен съдебен изпълнител, ако първият опит за връчване – чрез универсална пощенска услуга за препоръчани пратки или чрез куриерска услуга – е бил неуспешен. При последващо неуспешно връчване се предвижда възможност за продължаване на опитите или за прекратяване на делото по искане на ищеца. По отношение на самото арбитражно решение пък се предвижда не само изпращането му на страните, а и публикуване в електронното досие на арбитражното дело или в Регистъра на арбитражите, за да може същото да влезе в сила.
Отмяна и нищожност на арбитражно решение
Към основанията за отмяна на арбитражно решение ЗИД добавя противоречие с обществения ред в България; както и отмяна при установяване на неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на арбитража или негов служител във връзка с решаването на делото. Предвидена е също и възможност ВКС да спре изпълнението на арбитражно решение без да има предоставено обезпечение, ако са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяната на същото.
Изменения има и по отношение на основанията за нищожност на арбитражните решения. Те се прогласяват за нищожни, когато са постановени по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж, както и когато са постановени от арбитраж или от арбитър, които не са вписани в Регистъра на арбитражите. Нищожността ще се прогласява от Върховния касационен съд по иск на страна в производството или неин правоприемник. За нищожността на арбитражните решения съдът следва да следи служебно, преди да издаде изпълнителен лист въз основа на решението.
Наред с разгледаните нововъведения, ЗИД разширява и обхвата на последващия административен контрол по отношение на арбитражните производства. Въведени са нови санкции, вече съществуващите са завишени, а освен това са предвидени и нови правомощия за контролните органи – за извършване на случайни проверки, за разпореждане на заличаване на арбитраж от Регистъра на арбитрите.
С измененията в Закона за арбитража българският законодател предвижда цялостно да подобри ефективността на правораздаването в страната. Да засили търсенето на арбитража за разрешаването на правни спорове и да гарантира по-добре изпълнението на арбитражните решения, същевременно с което да се облекчи натовареността на съдебната система.
В основната си част Законът е в сила от деня на обнародването си, но предстои тепърва да наблюдаваме какъв резултат ще бъде постигнат.
С пълния текст на Закона може да се запознаете тук.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
