Неведнъж наши клиенти са се сблъсквали с въпроса дали да обжалват неоснователно бездействие на административен орган. Противно на очакваното, отговорът невинаги е „да“, дори да сме убедени в основателността на претенцията. Причините за това, както и предложението на законодателя за защита на интереса на гражданите, ще намерите по-долу.
1. Какво обжалваме при бездействие на административен орган
Да вземем за пример разрешение за строеж. Ако заявим издаването му, то ние всъщност заявяваме издаването на един индивидуален административен акт. Издаденият такъв, както и изричният отказ да се издаде акта, подлежат на обжалване.
Какво правим обаче, ако административният орган мълчи и нямаме акт, който да обжалваме? В тези случаи обжалваме т.нар. „мълчалив отказ“ на органа. Ако претенцията ни е основателна, то съдът ще задължи органа да се произнесе и да издаде поискания индивидуален административен акт.
2. Проблеми при обжалването на мълчалив отказ
Обжалването на мълчалив отказ обаче невинаги е достатъчно средство за защита, дори да сме убедени в основателността на нашата претенция.
Причината, от една страна, е времетраенето на съдебния процес. Колкото и бързо да го движи съдът, в някои случаи лицето, поискало издаването на индивидуалния административен акт, е притиснато от стриктни срокове. Това важи в изключителна степен за строително-инвестиционния процес. Инвеститорът може да се окаже в хипотеза, в която органът не се произнася със седмици или дори месеци, а инвеститорът е поел задължение спрямо десетки купувачи да изгради техните обекти в определен срок. Евентуално обжалване на мълчаливия отказ в този случай може и да не донесе искания резултат. Дори претенцията да се уважи в съда, инвеститорът все пак може да се окаже в невъзможност да спази поетите срокове.
От друга страна стои следният проблем: ако органът, дори задължен от съда след уважена претенция от обжалван мълчалив отказ, отново бездейства, то какво може да направи заинтересованото лице? Пред него стои единствено възможността да обжалва повторното бездействие като мълчалив отказ. Така се озоваваме в порочен кръг, срещу който формално има предвидена защита, но няма ефективен метод по прилагането ѝ, защото това зависи от съдействието на самия орган.
3. Предложените промени
За да преодолее посочените по-горе проблеми, една от основните предложени промени със законопроекта е разширяването на обхвата на мълчаливото съгласие. Вече съществуващо в изрично предвидени в закон хипотези, законодателят предлага такова съгласие да е налице и при повторно бездействие на административен орган след като съдът вече е отменил мълчалив отказ и е задължил органа да се произнесе.
Наред с това се предлага и по-висока санкция за длъжностното лице, което е трябвало да издаде въпросния административен акт. Съществуващата към момента глоба е в размер от 200 до 2000 лв. Законопроектът предвижда санкцията в конкретния случай на повторно бездействие да е в размер от 2000 до 8000 лв.
Наред с тези промени е предложено и удължаване на срока за обжалване на мълчалив отказ:
- От 1 месец на 2 месеца от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе;
- От 2 месеца на 6 месеца, ако на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството по издаването на акта.
3. Рискове от предложените промени
В процедурата по разглеждане на законопроекта е поискано становището на Министерство на правосъдието. В становището могат да бъдат открити редица основателни притеснения и препоръки за прецизиране на предложения законопроект.
Мълчаливият отказ може да бъде отменен на редица основания. Далеч не всяка отмяна означава, че заявителят е изпълнил всички необходими изисквания за издаване на акта и е предоставил всички необходими приложения и доказателства. С други думи, може дори да са налице основанията за изричен отказ да се издаде акта, но това може да остане извън обхвата на проверката на съда по отмяна на мълчаливия отказ. В подобни случаи би било изключително опасно непроизнасянето на органа да се приравни на мълчаливо съгласие. Като пример могат да бъдат дадени крайни, но напълно реалистични случаи на лицензиране на ядрена централа или пък финансова институция. Подобни хипотези не бива да се оставят „на произвола“ на мълчаливото съгласие.
От Министерството на правосъдието обръщат внимание и в друга насока. Законопроектът предвижда заявителят да може да търси обезщетение за причинени вреди само в случай на поискано издаване на документ. Причината е, че в този случай не може да се приложи фигурата на мълчаливото съгласие. В мотивите към законопроекта се предвижда, че във всички останали случаи мълчаливото съгласие представлява достатъчна защита на интересите на гражданите и организациите. Министерството подчертава, че това е в разрез с Конституцията на Република България, в частност чл. 7, тъй като би ограничило отговорността на държавата за причинени вреди. А такива безспорно могат да възникнат дори и с фигурата на мълчаливото съгласие, доколкото процесът по обжалване отнема време сам по себе си.
В обобщение, изглежда законопроектът се нуждае от значителни промени и преосмисляне преди да бъде приет. Немалка част от предвижданите промени будят недоумение, а вече са преминали първо четене. Екипът на Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко“ следи предложенията внимателно.
Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство.Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”
