България отваря врати за дигиталните номади. Какво предвиждат промените в Закона за чужденците в Република България?

Начало » Публикации » България отваря врати за дигиталните номади. Какво предвиждат промените в Закона за чужденците в Република България?

През последните години все по-се бързо разраства общността на т.нар. дигитални номади – хора, които работят дистанционно от различни точки на света.

С промените в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), приети на 18.06.2025 г., страната ни прави важна крачка към това да се превърне в атрактивна дестинация за този нов тип професионалисти. Този ефект се очаква да бъде постигнат като на тази категория чужденци се предоставя възможност да пребивават в България и по този начин да стимулират икономиката ни, но без да създават конкуренция на местния пазар.

Какво предвиждат промените?

С измененията в ЗЧРБ се въведе изцяло нова и непозната до момента за България възможност за получаване на разрешение за пребиваване за срок от една година, с опция за продължаване за още една година за чужденци, които работят дистанционно чрез информационни технологии, без да извършват дейност за български клиенти или на българска територия.

Нововъведеното основание за издаване на разрешение за пребиваване се различава от традиционните такива, фокусирани върху семейни връзки, място на работа или инвестиции  и отразява световните тенденции на нарастване на дистанционните форми на работа.

То е предвидено за чужденци, попадащи в обхвата на въведеното с промените в ЗЧРБ понятие „дигитален номад“, в случай, че отговарят на допълнителни изисквания.

Какво е дигитален номад?

С промените в ЗЧРБ се въведе дефиниция на понятието „дигитален номад“. Съгласно закона, дигитален номад е чужденец, който извършва работа или предоставя услуги чрез използване на информационни технологии и отговаря на едно от следните условия:

  • Нает е с трудов договор от работодател, регистриран/учреден извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и който предоставя дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии или
  • Да е законен представител, член на управителния орган, собственик на дружество, съдружник или акционер, притежаващ повече от 25 на сто от капитала на дружество, регистрирано/учредено извън държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чрез което предоставя дистанционни услуги чрез използването на информационни технологии и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България, или
  • Предоставя в лично качество дистанционни услуги чрез използване на информационни технологии за период не по-малко от една година преди датата на подаване на заявлението и не извършва работа и/или предоставя услуги на лица на територията на Република България и/или не извършва дейност на свободна практика на територията на Република България.

Допълнително условие за получаване на разрешение за пребиваване: доказан доход

В закона е въведено още едно задължително условие за получаване на разрешение, а именно: чужденецът трябва да докаже среден годишен доход в размер не по-малък от 50 минимални месечни работни заплати (МРЗ) съгласно размера на МРЗ за предходната календарна година.

Наред с основните изисквания, посочени по-горе, дигиталните номади трябва да изпълнят редица други условия, сред които доказателства за осигурено жилище; задължителна медицинска застраховка и други. Конкретните документи и доказателства за изпълнение на горните условия предстои да бъдат уточнени в Правилника за прилагане на ЗЧРБ.

Какви са предизвикателствата след промените?

Предизвикателство в случая е да бъде предвиден механизъм, чрез който да се гарантира и контролира дигиталният номад действително да не извършва работа на територията на  България за срока на пребиваването си, както и да се създаде превенция от пребиваване по този ред на лица със съмнителен произход.

Какви са ползите от промените за България?

Приемането на законодателна рамка за дигиталните номади е важен успех и решителна стъпка напред към иновативност и адаптиране на законодателството спрямо динамиката на съвременния свят. Сред ползите за страната ни са:

  • Стимулиране на икономическото развитие
    Българската предприемаческа организация (BESCO) прогнозира, че тази възможност може да донесе над 30 млн. лв. годишно за българската икономика. Дигиталните номади обикновено са хора с добър стандарт на живот, а пребиваването им в България означава използването на стоки и услуги, наемане на co-working спейсове, на жилища и прочее, без да се създава конкуренция за работни места на местния пазар. (Поради изискването да работят за чуждестранни компании/клиенти).

  • Привличане на таланти и ноу-хау:
    Дигиталните номади често са специалисти с висока добавена стойност – хора от IT сектора, хора на технологичните, иновативни и  креативни индустрии. Наличието им в страната създава предпоставки за културен обмен, мрежи и знания, които могат да обогатят местната предприемаческа екосистема.

  • Международен имиджи и конкурентоспособност
    Създаването на легален статут за дигиталните номади изпраща ясно послание: България е иновативна, отворена, гъвкава и е готова да заеме своето място като предпочитана дестинация за дигитални номади.
    Страната ни разполага с огромен потенциал да бъде изключително разпознаваема дестинация и предпочитано място сред дигиталните номади, благодарение на доброто географско положение; сравнително ниските разходи за живот; красивата природа; високоскоростен интернет, както и вече създадените номадски общности, фестове и събития, co-working спейсове и много добре свързана иновативна екосистема. От ключово значение за ефективността на целените ползи, от една страна, са последващите промени в Правилника за прилагана на ЗЧРБ, така че процесът да бъде гладък и без излишни административни тежести. От друга страна: създаване на стратегия и канали за популяризиране и на правилни партньорства, така че промяната да бъде максимално ефективна както за българската икономика, така и за предприемаческата ни екосистема.

Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.