В предишна статия разгледахме въпроса в кой момент възниква задължението на дружеството да впише промяна в действителните си собственици – от момента на сключването на договора за прехвърляне на дружествени дялове или от момента на вписването му в Търговския регистър.
Прочетете предишната статия тук: „Наскоро прехвърлихме дружествени дялове – в забава ли сме, ако не актуализираме действителните собственици по партидата на дружеството в Търговския регистър в 7-дневен срок след сделката?“
Как стоят нещата на теория
Теоретично се приема, че прехвърлянето на дялове поражда действие в отношенията между страните от момента на сключване на договора в изискуемата от закона форма – с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Вписването в Търговския регистър няма конститутивно действие, а изпълнява единствено оповестителна и защитна функция спрямо трети лица.
Оттук следва, че именно датата на договора е моментът, от който започва да тече 7-дневният срок за заявяване на промяна в действителните собственици (чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ – всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта). Последващото вписване в ТР не поражда нови права или задължения, а служи само за публичност.
В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика, според която ако срокът за деклариране започваше да тече от вписването на сделката, задължение никога не би могло да бъде нарушено, доколкото изпълнението му е поставено в зависимост от действието на самото задължено лице.
Ето защо съдът приема, че е налице забава, ако дружеството изчака вписването на сделката и междувременно изтекат повече от 7 дни от датата на договора за прехвърляне. В този случай е налице нарушение на чл. 63, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Какво обаче често се случва на практика
Реалното взаимодействие с Търговския регистър често се разминава с тази правна логика.
Миналата седмица екипът ни работи по клиентски случай, в които спазихме 7-дневния срок и подадохме заявление Б7 за промяна на действителните собственици веднага след сключването на договора за прехвърляне на дяловете.
Междувременно, преди това, сделката за продажба на дяловете беше също заявена, но все още не беше вписана поради особености на пълномощното, издадено в Израел. Израел е една от многото юрисдикции, където не съществува институтът на нотариална заверка на подпис, а само на съдържанието, което прави практически невъзможно спазването на условието за нотариална заверка на подпис и съдържание, извършени едновременно. Въпреки това, длъжностното лице прие, че формата не е спазена, по този начин „препречвайки пътя“ към последващото вписване на промяната в действителните собственици.
Нашият подход беше последователен – първо заявление А4 за промяна на собствеността и след това заявление Б7 за промяна на действителните собственици, като приехме, че двата срока текат паралелно от момента на договора, а не последователно.
Въпреки това, вписването на сделката беше отказано. Ключовото обаче беше, че сме подали заявлението в срок.
Защо е важно да подавате Б7 дори при висяща сделка
На подаването на заявление Б7 следва да се гледа като на самостоятелно задължение на дружеството, абсолютно независимо от вписването на сделката по А4. Дори при последващо постановяване на отказ, самото подаване в срок:
- формално изпълнява законовото изискване;
- показва добросъвестност и готовност на дружеството да спази задълженията си;
- минимизира риска от санкция от ДАНС, която може да варира в размер от 1000 до 5000 лв.
Подаването на Заявление Б7, дори ако е последвано от отказ, струва на задълженото лице 15 лв. държавна такса, но има за резултат, че прехвърля отговорността върху Агенцията по вписванията. Безспорно е, че за бизнеса това е несравнимо по-благоприятно от потенциалния риск да бъде санкциониран.
Извод
Административната практика невинаги съвпада с правната логика. Но за бизнеса е критично важно да действа своевременно и информирано въпреки това. Подаването на заявление за промяна в действителните собственици в рамките на 7-дневния срок, дори при висяща или невписана сделка, е доказателство за добросъвестност и изпълнение на законовите задължения. Това е и най-сигурният начин значително да се намали рискът от санкции поради неизпълнение.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
