Закупуването на недвижим имот е отговорна задача и изисква особено внимание преди самата покупка. Това често включва задълбочено проучване на историята на имота и намиране на „подводни камъни“, които може да струват скъпо на новия собственик – в буквалния и преносния смисъл на думата.
Подобно проучване предполага стандартни проверки, като например проследяване на веригата на собствеността, проверка за налични тежести върху имота, както и наличието (или отсъствието) на реституционни претенции и/или актове за държавна собственост, издадени за имота. В практиката си обаче се натъкваме на изключения от правилото и рискове, които много лесно могат да останат извън обхвата на такава стандартна проверка. Именно на такъв случай обръщаме внимание в следната кратка статия.
Каква е ситуацията
Ищецът по делото е дружество, което е придобило собствеността върху земя като резултат от осребряване на имуществото на търговец, изпаднал в несъстоятелност. Към момента на придобиване на имота в него са разположени 35 броя контейнери за съхранение на опасни отпадъци.
Какви стъпки предприема новият собственик
Установявайки, че в новопридобитият от него имот са разположени опасни отпадъци, макар те да не ограничават в цялост използването на земята, новият собственик прави всякакви опити да организира тяхното премахване. В тези свои опити разбира се цели това да не стане за негова сметка, тъй като обезвреждането им влече със себе си значителни разходи поради естеството на отпадъците и специфичните изисквания при тяхното обезвреждане.
Опитите въпросът да бъде решен извънсъдебно остават неуспешни – новият собственик получава отказ от РИОСВ и бива препратен към общината, в чийто район се намира имотът. Общината обаче също не предприема съответните действия. Собственикът решава да предяви иск срещу общината, като търси обезщетение за това, че е бил лишен от ползването на част от своя имот.
Какъв е резултатът от образуваното дело
Фактологията по делото показва, че отпадъците по всяка вероятност са били причинени от предишен собственик на имота, като в резултат на промяна на нормативната уредба отговорното лице за управление и обезвреждане на отпадъците е „владелецът“ на отпадъка. С други думи, това е лицето-собственик на имота, в който те са разположени.
Ищецът не успява да докаже, че отпадъците са предадени за управление или обезвреждане по какъвто и да е начин на общината. В резултат на това искът бива отхвърлен изцяло.
Как да избегнем подобни ситуации
Актуалната нормативна уредба предвижда, че разходите за управление на опасни отпадъци падат върху първоначалния причинител или настоящия или предишния притежател на отпадъците. Това означава, че в разгледаната хипотеза единственият изход от ситуацията е доказване на личността на първоначалния причинител. Ако това се провали, то отговорността пада върху притежателя на отпадъците, което, ако не се докаже чуждо владение, означава собственикът на земята. Без значение се явява неговото незнание за наличието на отпадъци в имота.
Избягването на подобни хипотези не се постига със стандартен алгоритъм за проверка на собствеността и рисковете, тъй като представлява екзотично изключение от обичайното. Подобен тип „подводни камъни“ могат да бъдат избегнати само в резултат на задълбочена проверка от опитни специалисти, от каквито е съставен екипът на Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко.“.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
