Темата за несъстоятелността на физическите лица нееднократно е засягана от нас.
За по-улеснена проследимост, прилагаме линкове към предишните ни публикации:
1.
2.
На 19-ти юни 2025 г. беше гласуван и приет на второ четене Законът за несъстоятелност на физическите лица.
Молби за обявяване в несъстоятелност обаче няма да може да се подават веднага след влизането в сила на закона. Това ще е възможно най-рано след 9 месеца от публикуването му в Държавен вестник и когато вече е издадена заповед за въвеждане в експлоатация на новия модул за производствата по несъстоятелност на физическите лица в регистъра по несъстоятелност от страна на Министъра на правосъдието.
1. Кой може да бъде обявен в несъстоятелност
Всеки добросъвестен длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не може да плати свои изискуеми парични задължения за общо над 10 минимални работни заплати (към настоящия момент тази сума възлиза на 10 770 лв.), ще може да поиска да бъде обявен в несъстоятелност.
Какво означава терминът „добросъвестен“ длъжник?
Това е длъжник, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.
Това означава, че има случаи, при които длъжникът може и да не е добросъвестен, тоест да е „недобросъвестен“. Законът предвижда 11 хипотези, при които длъжникът може да е „недобросъвестен“, като в тези хипотези длъжникът няма да има право да започне процедура по несъстоятелност.
Някои от тях са:
- длъжникът да е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
- длъжникът, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
- длъжникът се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност;
- длъжникът се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност.
2. Как започва производството?
Само физическото лице – длъжник може да поиска да бъде обявено в несъстоятелност.
Това се случва с подаването на молба до районния съд по настоящия си адрес.
Към молбата следва да се приложи декларация, която трябва да съдържа информация за следните обстоятелства:
- доходи;
- имущество;
- семейно положение;
- кредитори, какви плащания е извършвал към тях, както и съответните документи, които ги удостоверяват.
Освен това длъжникът може да предложи план за погасяване на задълженията му, но такъв може да бъде изготвен и впоследствие от синдика.
3. Кой участва в производството?
В производството, освен длъжника, участват и всички кредитори, които имат вземане към длъжника, независимо от вида и момента на възникването му, като е предвиден и определен ред за удовлетворяване на вземанията на кредиторите.
4. За самото производство пред районен съд
Ако съдът установи, че са налице всички законови условия, същият взема решение за откриване производството по несъстоятелност.
След откриването на производството по несъстоятелност съдът назначава синдик. След решението за откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдик.
Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към бюджета, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други до размера на предвидената за него издръжка.
След като се открие производството, всяко изпълнение на задължение към длъжника се приема от синдика, като плащанията се извършват по специална банкова сметка.
Законът предвижда, че се приема план за погасяване на задълженията на длъжника. С него може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността.
5. Цел на производството
Основната цел на производството е длъжникът да се освободи от задълженията, които не може да изпълни. Затова в закона е предвидено, че с изпълнение на плана се погасяват всички задължения, за които в него е предвидено пълно или частично опрощаване.
Екипът ни ще следи надлежно за обнародването на закона и от кога започва да се прилага.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
