Основни етапи в административно-наказателното производство са съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на наказателно постановление (НП). С АУАН се констатира извършването на нарушение и се описват обстоятелствата около него – кой, кога и как е нарушил съответната разпоредба. НП, от своя страна, е актът, с който компетентният орган налага административното наказание, например глоба. По общото правило, задължението за плащане на наложената глоба възниква с влизане в сила на НП – НП не е било обжалвано или обжалването е било окончателно отхвърлено.
Кога обаче може да бъде платена глобата? Какъв е ефектът по на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на различните възможности за плащане?
Въпросът е от изключително значение, за да може едно лице да е наясно с правата си и да вземе информирано решение:
- дали да плати потенциална глоба още при установено с АУАН нарушение и преди НП,
- дали да плати наложена глоба след вече връчено НП и/или
- да обжалва НП и дали въпреки че обжалва, все пак да плати глобата.
Статията разглежда общия ред на ЗАНН и основните етапи: АУАН и НП, без претенции за изчерпателност на възможните случаи на преценка. За краткост на текста статията се позовава на глобата, налагана на физически лица, но правилата се прилагат и за имуществената санкция, налагана на юридическите лица.
1. Плащане на глобата от лицето в периода между връчване на АУАН и преди издаване на НП
Административнонаказателното производство започва с издаването на АУАН, т.е. с установяване на извършване на дадено нарушение в предвидената по ЗАНН задължителна конкретика. АУАН се връчва на лицето, след което преписката се изпраща на наказващия орган. Наказващият орган следва да се произнесе в срок от 1 (един) месец.
В рамките на този един месец, в срок от 14 дена, който за наказващия орган тече от получаване на преписката, а за лицето – от връчване на АУАН, всеки от тях може да отправи предложение за сключване на споразумение. Повече за споразумението можете да видите в нашата статията Споразуменията в административно-наказателното производство.
Сключеното споразумение задължително съдържа вида и размера на наложеното наказание, включително глобата, ако административното наказание е глоба. Глобата по споразумението е:
- в размер на 70 % от минимума или от точно определения размер, предвиден за извършеното нарушение, или
- в размер на не повече от 70 % от половината от максимума, когато в закона не е предвиден минимум.
Когато със споразумението е наложена глоба, нарушителят приема да заплати размера на глобата в 14-дневен срок от сключването на споразумението. С плащането на глобата споразумението влиза в сила и има значението на влязло в сила НП.
Ако глобата не бъде платена в срока, наказващият орган обявява, че споразумение не е постигнато с мотивирано постановление, което не подлежи на обжалване, и издава НП. Подписаното преди това споразумение не може да се ползва от наказващия орган като признание на лицето за вината му. Лицето може да обжалва НП.
2. Плащане на глобата от лицето след връчване на НП
Ако не се е стигнало до сключване на споразумение или при подписано споразумение глобата не е била платена в срок, наказващият орган издава НП.
Ако лицето не желае да обжалва в частта относно наложената глоба, може да заплати в срок от 14 дни от връчване на НП. Размерът за плащане тогава е 80 % от наложената глоба, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. ЗАНН посочва, че НП влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че лицето е обжалвало НП и е заплатило глобата в срока по-горе, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява – член 79б, ал. 2 от ЗАНН.
Разбира се, лицето може да плати и след този срок, но тогава дължимият размер на глобата ще е наложеният размер, а не 80 % от глобата. Ще се дължат лихви, може и разноски по принудителното събиране на глобата.
Въпросът, който възниква, е може ли едно лице да обжалва НП дори в частта с наложената глоба, ако лицето е платило глобата? ЗАНН е категоричен: не! И това изглежда безспорно според член 79б, ал. 2 от ЗАНН.
Но може и да се окаже не съвсем така. По искане на Административен съд – София-град (АССГ) е обазувано Конституционно дело № 7/2025 г. пред Конституционния съд (КС). Причината е дело пред АССГ, където на лицето е била наложена глоба с НП и със заповед управляваният от лицето автобус е бил принудително спрян от движение. Дружеството-превозвач е платило глобата, за да бъде освободен автобусът. Лицето е обжалвало НП, без да знае за платената глоба. Съдът на първа инстанция е отхвърлил жалбата, защото заради платената глоба, лицето не е имало право да обжалва. АССГ се явява втора инстанция по спора.
В искането и допълнителното искане АССГ твърди, че член 79б, ал. 2 ЗАНН противоречи на редица разпоредби на Конституцията:
- на изискването България да е правова държава – разпоредбата е приета без мотиви, посочена е единствено целта – ускоряване на събирането на санкции и глоби по влезли в сила актове на администрацията чрез отстъпки за плащащите в срока за обжалване лица; накърнена е предвидимостта в правното регулиране, дестабилизирана е правната сигурност; накърнено е правото на собственост на притежателите на моторни превозни средства и упражняване на правото в пълен обем;
- на правото на гражданите на защита – заплащането на глобата се третира като отказ от обжалване, макар и да е извършено под принуда, изразяваща се в налагане на принудителна административна мярка на собственика на превозното средство; ако лицето възразява, съдебната защита не може да му бъде отказвана;
- на правото на гражданите и юридическите лица да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон – налагането на административни наказания е наказателно производство и следва да бъде тълкувано в светлината на член 6, § 1 Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; заплащането не е отказ от правото на обжалване – това заплащане може да е мотивирано от други съображения, както в случая, а не от нежелание на лицето да обжалва; не става дума и за изрично предвидено в закон изключение, защото изключението не е ясно и точно формулирано и основаващо се на ясен и точен критерий, който да обуслови нуждата от него;
- на правото на гражданите свободно да избират своята професия и място на работа – създава се опасност от административен произвол;
- на принципа за справедливостта и юридическото равенство на гражданите.
Създават се предпоставки за потенциална отговорност на държавата за вреди, причинени от актове, противоречащи на Конституцията.
Искането на АССГ е подкрепено като основателно от Асоциация на прокурорите в България, изпълняващия функциите главен прокурор, Върховния касационен съд, Българската съдийска асоциация и Съюза на юристите в България.
Министерски съвет, Министърът на вътрешните работи и Министърът на правосъдието считат, че не е налице противоречие с Конституцията и искането на АССГ е неоснователно. Част от съображенията в тази посока са:
- със заплащането на глобата лицето се съгласява с констираното нарушение и така наложеното наказание;
- член 79б, ал. 2 ЗАНН е безусловен отказ от страна на компетентен орган да изпълни санкцията – със заплащане на този редуциран размер от 80 %, санкцията се счита за изпълнена и остатъкът до пълния размер на глобата или имуществената санкция не подлежи на събиране при никакви обстоятелства;
- този отказ е и частичен – органът се отказва да събере само част от вземането си спрямо лицето (в размер на 20 % от глобата или имуществената санкция) и отказът засяга само и единствено наложената санкция с имуществен характер, не и други наложени с НП административни санкции;
- изборът на лицето да се ползва от създадената правна възможност обвързва наказващия орган, тъй като същият е длъжен да приеме изпълнение в редуциран размер;
- член 79а, ал. 1 от ЗАНН създава привилегия за лицето да заплати по-нисък размер от определената му глоба или имуществена санкция при отказ от съдебен контрол върху издаденото НП в тази му част;
- лицето разполага с правната възможност да обжалва издаденото НП в пълен обем – липсва каквато и да било законова принуда в насока да бъде упражнено едното или другото право;
- самата разпоредба няма императивен характер и е една правна възможност санкционираното лице да признае вината си и да понесе по-ниско от предвиденото в закона наказание, като плащането на намален размер на глобата е един вид финансово облекчение за него;
- НП подлежи на обжалване в останалата му част.
Въпросът за значението на плащането на глобата (имуществената санкция) след връчено НП и дали плащането препятства правото на пълно обжалване на НП е решаван понастоящем противоречиво от съдилищата. Бъдещото решение на КС ще е шансът този въпрос да намери своето окончателно и безпротиворечиво решение в духа на Конституцията.
Настоящата статия служи само за информация. Тя не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
