Пандемията от COVID-19 постави работодателите в Република България в деликатна позиция. Те са изправени пред трудно постижимия баланс между осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и задълженията им в качеството на администратор на лични данни.
Важно е да се отбележи, че данните относно теста за наличието на COVID-19, както и данните относно ваксинационния статус на работниците и служителите попадат в специалната категория лични данни съгласно чл. 9, пар. 1 от Общия регламент относно защитата на данните („GDPR“).
На национално ниво, към днешна дата КЗЛД е издала две относими към COVID-19 становища, а именно становища с рег. № НПМД-17-114/2020 г. и рег. № НПМД-17-151/2020 г. Становище с рег. № НПМД-17-114/2020 г. засяга въпроса с обработката на лични данни при установена инфекция с COVID-19 на служител, а становище с рег. № НПМД-17-151/2020 г. засяга въпроса с груповото тестване за COVID-19 на служители.
Тестване на служители. Резултати от тестване
Съгласно становището на КЗЛД, работодателят може да издаде заповед за задължително групово тестване за установяване на заразени или преносители на COVID-19 сред своите служители при условията на чл. 6, пар. 1, б. е) от GDPR (наличие на легитимен интерес), само ако тестът за балансиране покаже, че неговите легитимни интереси имат преимущество пред правата и свободите на служителите.
На първо място, работодателите не са задължени да организират тестване на служителите си, но същите имат възможност да организират тестване на служителите си.
Преди въвеждането и организирането на тестване на служителите от страна на работодателя, е необходимо да се извърши предварителен тест за балансиране (анализ). Целта на теста за балансиране е да се установи кое има преимущество, правата и свободите на служителите, или легитимния интерес на работодателя.
Легитимният интерес на работодателя се основава на задължението му да защити здравето на служителите си, а правата и свободите на служителите се изразяват в ограничаване на достъпа до поверителна информация за служителя. В случай че резултатът от теста за балансиране покаже, че легитимните интереси на работодателя имат преимущество пред правата и свободите на служителите, то работодателят вече има възможност да подготви и издаде заповед, съгласно която се въвежда задължително групово тестване на служителите.
Следва да се има предвид, че тестовете винаги следва да се правят в лицензирани лаборатории, а не в домашна среда.
Голяма част от работодателите имат интерес и от разглеждане на въпроса с разходите за тестването, тъй като с натрупването си, същите се увеличават значително и не могат да бъдат пренебрегнати. Официално становище по въпроса няма, но с оглед на действащата към момента нормативна уредба, може да се стигне до заключението, че тестването винаги следва да е за сметка на работодателя. Задължение на работодателя е да осигури здравословни и безопасни условия на труд, като въвеждането на групово тестване е именно изпълнение на това му задължение. Задължението е на работодателя и в тази връзка, разходите за изпълнение на задължението следва да са именно за работодателя.
След въпроса за тестването на служителите следва да се разгледа и въпроса за споделяне на информация с колектива при наличието на служител с позитивен резултат за заразяване с COVID-19.
КЗЛД предоставя отговор на този въпрос със становище с рег. № НПМД-17-114/2020 г. Съгласно становището на КЗЛД, „Работодателят може да предостави информация на колектива за наличието на заразен служител, без да предоставя данни за неговото идентифициране, и когато такъв е установен по безспорен начин на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗБУТ. Здравните власти следва да извършат действията по откриването на контактните лица и съответното им изследване.“
Работодателят ще се сдобие с тези данни и ще ги обработва, когато негов служител представи болничен лист, за да удостовери, че се е лекувал от COVID-19.
Ваксинационният статус на служителите
Към момента КЗЛД не е публикувала становище относно личните данни за ваксинация на служителите. Следва да се отбележи, че надзорните органи на други държави-членки на ЕС са публикували становища по въпроса. Важно е да се подчертае, че работодателите не могат да обработват тези данни на основание съгласие на субекта на данни, тъй като същото е забранено от GDPR, с оглед неравнопоставеността между работодател и служител.
Становищата на надзорните органи, еквивалентни на КЗЛД, в други държави-членки на ЕС си противоречат, като не е възприет единен подход.
Част от надзорните органи в държавите-членки възприемат, че работодател няма право да събира и обработва такива данни, а другата част възприемат, че работодател има право да събира и обработва такива данни.
Аргументите против обработването на такива данни са, че липсва законова уредба в законодателството на въпросните държави-членки, както и че ваксините не предоставят на ваксинирания абсолютна защита срещу заразяване от COVID-19 и разпространението му. Изтъкват и че спазването на основните мерки за защита от COVID-19 са достатъчни за защита на работното място, мерките са вече познатите ни такива, а именно носене на маски, дезинфекция на работното място, спазване на дистанция и избягване на струпване на много хора в едно помещение.
Аргументите за обработването на такива данни са, че обработването им спада към изключението, установено в чл. 9, пар. 2, б. б) от GDPR. Основа за аргумента е задължението на работодателя да осигури безопасни условия на труд, което включва в себе си запазване на здравето и живота на служителя, както и предотвратяването на разпространението на евентуално животозастрашаваща зараза. Именно в тази връзка се възприема, че чл. 9, пар. 2, б. б) от GDPR е приложим, тъй като същият гласи, че забраната за обработка не се прилага, ако „обработването е необходимо за целите на изпълнението на задълженията и упражняването на специалните права на администратора или на субекта на данните по силата на трудовото право и правото в областта на социалната сигурност и социалната закрила“.
В случай че КЗЛД публикува становище, с което възприема аргументите за обработване на такива данни, то обработката им би следвало да отговаря на определени условия. Взимайки предвид подхода на надзорните органи на държавите-членки, в които се възприема допустимостта на обработката на тези данни, условията следва да са:
- Да се направи балансиращ тест, подобно на разгледания въпрос относно тестването на служителите за установяване на заразени или преносители на COVID-19;
- Да се определи и установи целта, за която се събират данните за ваксинация;
- Целеният резултат да е постижим само и единствено чрез събирането на данните за ваксинация. Ако спазването на основните мерки за защита от COVID-19 са достатъчни са постигане на целта, за която се събират данните за ваксинация, то обработката на тези лични данни не следва да се допуска;
- Да се избегне дискриминация на неваксинираните служители;
- Работодателят да обработва възможно най-малко лични данни, както и да ги съхранява във възможно най-кратки срокове. Тоест, трябва да се направи преценка какъв обем информация е необходима, за да се постигне определената цел. Ще представя ли служителят сертификат? Ще се съхранява ли копие от него? В каква време рамка ще се съхранява информация?
Наблягаме на условието да се избегне дискриминация на неваксинираните служители, тъй като всеки един надзорен орган на държава-членка поставя основен акцент върху него. Работодателите нямат право да предприемат действия, които водят до дискриминация на неваксинираните им служители. Всичко изброено по-горе следва да се разясни на служителите внимателно, детайлно и разбираемо.
