Само няколко месеца след последните изменения в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), на 12 март Министерски съвет внесе в Народното събрание поредния законопроект за изменение и допълнение на ГПК. Промените се налагат във връзка с прилагане на Регламент (ЕС) 2015/2421 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане („Регламент № 1896/ 2006“) и Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес („Регламент № 861/2007“), както и с влизане в сила на Конвенцията от 23 ноември 2007 г. за международното събиране на издръжка на деца и на други членове на семейството, приета от Хагската конференция по международно частно право („Хагската конвенция“).
Част от предложените изменения обхващат Раздел II на Глава петдесет и седма на ГПК. Предвидена е промяна в заглавието на чл. 624 ГПК с оглед уточняване на приложното поле на разпоредбата спрямо Регламент 861/2007 и Регламент № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания („Регламент № 805/2004“). Освен това, се предлага създаване на нова алинея относно възможността за преразглеждане на решение, постановено в рамките на процедурите по Регламент 861/2007 и Регламент 1896/2006. Върховният касационен съд (ВКС) е компетентен да се произнесе по молбата за преразглеждане в закрито заседание по правилата за реда за отмяна на влезли в сила решения.
Тъй като е констатиран пропуск в националната уредба относно възможността за отмяна на влезли в сила актове издадени по реда на Регламент 1896/2006, се предлага създаване на нов член 626а за преразглеждане на европейската заповед за плащане. ВКС следва да разгледа молбата за преразглеждане в закрито заседание по реда за разглеждане на молби за отмяна на влезли в сила решения и при съобразяване на изискванията на Регламент 1896/2006.
На 1 август 2017 г. влезе в сила Конвенция за издръжката, чиято цел е да осигури ефективно събиране на издръжка за деца и други членове на семейството. С оглед съобразяване на българското законодателство с нея, а и с други международни договори, се предлага създаване на нова Част Осма, озаглавена „Особени правила относно производството по граждански дела при действието на международни договори“. Предвидени са правила за издаване на удостоверения за признаване и допускане изпълнението на решения, постановени от български съдилища, както и две възможности за признаване на решения, постановени от съдилищата на държави – страни по Хагската конвенция. За допускане изпълнението на съдебно решение, постановено в друга държава – страна по Конвенцията, съгласно законопроекта се подава молба до компетентния окръжен съд, който се произнася по нея с разпореждане. В него следва да се укаже срокът за обжалване, привременните и обезпечителните мерки. Това разпореждане има значението на решение постановено в исков процес и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд на основанията, предвидени в Хагската конвенция. Урежда се и възможност за признаване и изпълняване на споразуменията за издръжка, сключено в друга държава – страна по Хагската конвенция. Едно от специфичните условия за това е изискването за документ, удостоверяващ, че споразумението е изпълняемо като решение в държавата по произход. Промените препращат към Хагската конвенция относно основанията за постановяване на отказ за допускане признаването и изпълнението. На последно място се предвижда и ред за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение, постановено в друга държава – страна по Конвенцията.
Горното служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху предложенията за изменения в ГПК и не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
