Ползването на платения годишен отпуск („ПГО“) е чувствителен въпрос за работодатели и служители, който сякаш става особено актуален през летния сезон. Тази статия изяснява някои задължителни правила относно ПГО според Кодекса на труда (КТ) и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Минимален срок и изискуем стаж
Минималният срок на ПГО е 20 работни дни.
При постъпване на работа за първи път служителят може да ползва ПГО, когато придобие най-малко 4 месеца трудов стаж.
Когато 4-месечният трудов стаж е придобит през първата година на работа на служителя, той има право на ПГО за същата година в пълен размер. Когато част от този стаж е придобита през една календарна година и друга част – през следващата календарна година, той има право на ПГО за първата календарна година пропорционално на трудовия му стаж през тази година, а за втората година придобива право на ПГО в пълен размер. За ползване на ПГО за втората и следващите календарни години не се изисква нов 4-месечен трудов стаж, като в тези случаи размерът на ПГО за съответната календарна година се определя пропорционално на трудовия стаж на служителя в това предприятие.
Разрешаване и ползване на ПГО
В началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари, работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки служител за размера на ПГО, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години.
Ползването на ПГО става след писмено разрешение от работодателя в отговор на писмено искане на служителя с посочени вид, размер, календарен период от време за ползване. ПГО се разрешава на служителя наведнъж или на части.
Ползването на ПГО без писмено разрешение от работодателя представлява нарушение на трудовата дисциплина, за което служителят носи дисциплинарна отговорност.
Работодателят има право да предостави ПГО на служителя и без негово съгласие в следните случаи:
- по време на престой повече от 5 работни дни;
- при ползване на отпуска едновременно от всички служители;
- когато служителят след покана от работодателя не е поискал ПГО до края на календарната година, за която се полага – до изтичане на давностния срок (т. 5 по-долу).
Служителят използва ПГО до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши ПГО на служителя до края на съответната календарна година, освен ако ползването на ПГО е отложено по реда на чл. 176 от КТ. В този случай на служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година ПГО.
Когато работодателят не е разрешил ползването на ПГО до 6 месеца от годината, следваща годината, за която ПГО се отнася, служителят има право сам да определи времето на ползването на ПГО, като уведоми за това писмено работодателя най-малко 14 дни предварително – до изтичане на давностния срок (т. 5 по-долу).
Майки с деца до 7-годишна възраст ползуват ПГО през лятото, а по тяхно желание – и през друго време на годината, освен в случаите по-горе на предоставяне на ПГО без съгласието на служителя.
Когато служител с придобито право на ПГО премине на работа в друго предприятие, за календарната година на постъпването той ползва ПГО пропорционално на прослужените месеци в това предприятие.
Когато след ползуване на ПГО в пълен размер трудовият договор се прекрати в същата календарна година, служителят не дължи обезщетение на предприятието за частта от ПГО, за която не е отработил съответното време. В този случай, до края на същата календарна година служителят няма право да ползва ПГО, освен ако за новата работа се предвижда отпуск в по-голям размер.
Прекъсване на ползването на ПГО
Когато през време на ползуването на ПГО на служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на ПГО се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
ПГО на служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Отлагане на ползването на ПГО (чл. 176 от КТ)
Ползването на ПГО може да се отложи за следващата календарна година от:
- работодателя – поради важни производствени причини, като в този случай на служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година ПГО;
- служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
Работодателят предоставя или отлага ползването на ПГО в писмена форма и своевременно уведомява служителя.
Когато ПГО е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
Погасяване по давност на правото на ползване на ПГО
Когато ПГО или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползване се погасява по давност.
Когато ПГО е отложен при условията и по реда на чл. 176 от КТ, правото на служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.
Заплащане по време на ползване на ПГО
За периода на ПГО работодателят заплаща на служителя възнаграждение. То се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Когато няма месец, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.
Възнаграждението за времето на ползването на ПГО се изплаща по искане на служителя най-малко 3 дни преди началото на ползването, а когато няма искане – по реда на изплащане на трудовото възнаграждение.
Забранено е ПГО да се компенсира с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Обезщетение за неползван ПГО при прекратявне на трудов договор (чл. 224, ал. 1 от КТ)
При прекратяване на трудов договор служителят има право на парично обезщетение за неизползван ПГО, ако правото за ползване не е погасено по давност (т. 5 по-горе). Това следва от чл. 224, ал. 1 от КТ, Решение № 12 от 11.11.2010 г. на Конституционния съд и практиката на съдилищата.
Причините за неползването на ПГО нямат никакво правно значение.
Без значение е основанието за прекратяване на трудовия договор.
Служителят има право на това обезщетение и при прекратяване на трудовия договор преди придобиване на минималния трудов стаж от 4 месеца, ако е придобил поне 1 пълен месец трудов стаж. При трудов стаж повече от 1 месец последният месец се счита за пълен, ако служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца.
Размерът на обезщетението се определя по т. 6 по-горе към деня на прекратяването на трудовия договор – пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовия договор.
При иск за обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ, основан на твърдение за неползван ПГО от служителя, възражението, че ПГО е ползван, е установим факт в трудовия спор. Доказването, че за времето на отсъствие от работа служителят е ползвал именно ПГО е в тежест на работодателя и е допустимо с всички доказателствени средства.
Ако впоследствие уволнението се отмени като незаконно, служителят вече не може да претендира за реално ползване на ПГО, но и не връща полученото обезщетение за неизползван ПГО. При повторно уволнение в периода, за който е платено обезщетението, ново обезщетение не се дължи.
Задължение на работодателя да води документация
Работодателят води документация за ПГО и служителите, която съдържа информация за ползване, прекъсване и отлагане на ползването, както и за изплатените възнаграждения и обезщетения във връзка с ПГО.
