Неустойката в договорните отношения изпълнява определени функции. Свободата на договаряне е водещ принцип в гражданското право, но и тя има определени граници, които страните не могат да прекрачват. Същото важи и за неустойката. Ако страните уговорят неустойка, която излезе извън допустимите граници на свободата на договаряне, същата може да бъде обявена от съда за нищожна или, алтернативно, да бъде намалена.
Предмет на тази статия е намаляването на неустойката поради прекомерност и приложимостта на тази възможност в определен вид договори, а именно едностранните търговски.
Кои договори са едностранни търговски
В зависимост от качеството на страните по договора, същите се делят на едностранни и двустранни търговски. Става дума за качеството „търговец“ по смисъла на чл. 1 от Търговския закон („ТЗ“). Съгласно въпросната разпоредба, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва една или повече от изброените в т. 1-15 сделки.
Ако и двете страни по договора имат качеството търговец по този критерий, то е налице двустранен търговски договор. Ако обаче само една от тях има това качество, то говорим за едностранен търговски договор.
Едностранни търговски договори се сключват изключително често в практиката. Това обстоятелство често се пренебрегва, но има сериозни отражения в контекста на евентуални спорове между страните. Сред най-ключовите моменти е въпросът за уговорената неустойка и възможността за намаляването ѝ поради прекомерност.
Приложимостта на чл. 309 ТЗ
Разпоредбата, която забранява намаляването на неустойката поради прекомерност, може да бъде намерена в чл. 309 ТЗ. Съгласно същия, „не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци“. Идеята на законодателя тук е, че търговецът, като професионалист, е по-слабо защитен, тъй като притежава повече опит и следва да има по-добра преценка относно размера на неустойката, която уговаря.
За приложимостта на цитираната разпоредба трябва да са налице две условия:
- Да става дума за търговска сделка;
- Да имаме качеството „търговец“ на страната.
За удовлетворяването на първия критерий са възможни две хипотези – сделката да е абсолютна или относително търговска. Абсолютните търговски сделки са изброени в чл. 1, т. 1-15 ТЗ. За тях законодателят е приел, че имат толкова силно изразен търговски характер, че ги определя за търговски такива, независимо от качеството на страните.
Относителните търговски сделки от друга страна са тези, които се сключват от търговец и са свързани с упражняваното от него занятие. Тоест тук обхватът е значително по-широк от изчерпателния списък на чл. 1 ТЗ, но трябва съответния вид сделки да се извършват „по занятие“.
Имаме ли налице търговска сделка, независимо дали абсолютна или относителна, преминаваме към втория критерий – качеството „търговец“ на страните. На пръв прочит разпоредбата включва само договори, при които и двете страни са търговци. Тоест, изглежда, извън обхвата ѝ попадат договори, които са търговски, но само една от страните има качеството „търговец“.
Това обаче не е така и Решение № 282 от 08.10.2025 г. по т. д. № 2149 / 2024 г. на Върховния касационен съд припомня това заключение.
Делото касае договор между строител, притежаващ качеството „търговец“ по договора, и община. Последната няма качеството „търговец“. Това обаче не възпрепятства съдът да приложи чл. 309 ТЗ.
Съдът се мотивира, че на забраната на чл. 309 ТЗ в такава фактическа обстановка може да се позове само страната, която няма качеството търговец. Тъй като в случая именно страната-търговец има интерес от отпадането на забраната на чл. 309, съдът припомня, че това е недопустимо.
Нищожност и намаляване в случай на неправилно или частично изпълнение
Позоваването на чл. 309 ТЗ обаче не представлява единственият начин за адресирането на въпроса за неустойката. Ако тя е прекомерна до степен до която би противоречала на добрите нрави например, тя би била нищожна.
В цитираното по-горе решение съдът припомня и за още една хипотеза, в която неустойката би могла да се намали, макар и да не е нищожна и макар да е налице забраната на чл. 309 ТЗ. Става дума за намаляване на неустойката, когато задължението е изпълнено неправилно или отчасти.
Тази хипотеза обаче би била налична само ако неустойката е уговорена като компенсаторна такава – за обезщетяване на причинени имуществени вреди в следствие на пълно неизпълнение (тъй като ако длъжникът е изпълнил, макар частично, то вредите, подлежащи на обезщетяване, е възможно да са по-малко за разлика от липса на каквото и да е изпълнение).
В хипотезата на делото обаче неустойката е уговорена като мораторна, тоест за изпълнение, което е забавено във времето. Това води и до извода на съда, че страната-търговец не може да поиска намаляване на размера на неустойката.
Настоящата статия служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
