Обработката на лични данни е изключително отговорна задача, особено когато става дума за по-чувствителни лични данни, както определено в Регламент (ЕС) 2016/679 („Регламентът“). Информацията, свързана със здравословното състояние на човек, като например резултатите от тестове за алкохол и наркотици, не е изключение.
1. Категоризация на данните
Първият въпрос е свързан с това каква категория лични данни представлява информацията от такива тестове. Според Регламента, подобни данни се класифицират като „данни за здравословното състояние“. Това е и възгледът на Комисията за защита на личните данни („КЗЛД“). Такива тестове съдържат информация за физическото състояние (като концентрация на алкохол или други наркотични вещества в кръвта на служителя).
В същото време, тази информация попада и в категорията „специални категории лични данни“ според чл. 9, параграф 1 от Регламента. В тази разпоредба се споменават данни за „здравословното състояние“, което е основата за третирането на събраната информация от тестовете като „специални“ или „чувствителни“ лични данни.
2. Основание за събиране на данните
Разпоредбата в чл. 9, параграф 1 от Регламента изразява принципната забрана за събиране на изброените данни. Въпреки това, вторият параграф посочва изключенията, при които събирането на подобни данни може да бъде допустимо, при условие че се спазват няколко задължения и съображения. Основание за работодателя да събира информацията от тестове за алкохол и наркотици се намира в параграф „б“. Това се отнася за информация, чиято обработка „е необходима за целите на изпълнението на задълженията и упражняването на специалните права на администратора или на субекта на данните по силата на трудовото право…“. Това основание е свързано с разпоредбите в Кодекса на труда, които се отнасят до задължението на служителя да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява трудовите си задължения (чл. 126, т. 2; чл. 187, ал. 1, т. 2; чл. 199).
Това задължение на служителя е основата за работодателя да провежда тестове за алкохол или други вещества в кръвта. Целта е да се установи състояние, в което служителят не може да изпълнява трудовите си задължения и да се наложи дисциплинарна отговорност. КЗЛД обяснява, че това е основата за събиране на подобни данни.
Важно е да се отбележи, че КЗЛД посочва, че подобни тестове следва да се провеждат „при обосновано съмнение“ за състоянието на служителя. Това е аргумент против случайни проверки „на случаен принцип“.
За някой работодатели може основанието да се съдържа и в законовите изиксвания към тях в зависимост от сферста на работа и предоставяните услуги. Важно е да се отбележи, че за подобни слъчай не е приложимо да се използва основанието „съгласие“.
3. Задължения на работодателя при събирането на данни
Поради чувствителността на данните, събрани след провеждане на подобни тестове, работодателят има няколко задължения, свързани със събирането и съхранението на данните.
Разпоредбите в чл. 12 и чл. 13 от Регламента уреждат няколко задължения на работодателя в тези случаи. Едно от тях е предоставянето на субекта на данните информация относно обработката на събраните лични данни. Също така, служителят следва да получи ясна и точна информация относно събирането на данните, особено причината и правното основание за това.
Важно задължение, което се отнася не само за конкретния вид лични данни, но и за всички други данни, е задължението по чл. 5, пар. 1, буква „д“ от Регламента, което изисква данните да бъдат съхранявани в период, съобразен с постигането на целите за тяхното събиране. Тук КЗЛД препраща към сроковете за защита на правата и интересите, предвидени в Кодекса на труда.
Не на последно място, всички действия, свързани със събирането и съхранението на тези лични данни, трябва да бъдат надлежно протоколирани от работодателя.
