На 07.03.2025 г. Върховният касационен съд („ВКС“) разпореди образуването на тълкувателно дело, в рамките на което Общото събрание на Гражданска колегия да се произнесе по въпроса дали вземане на оператор на мрежа, основано на извършена корекция на сметките, представлява по същността си периодично вземане, съответно в какъв срок се погасява то по давност и от кога започва да тече този давностен срок.
До образуването на делото се стига след констатирането на противоречива съдебна практика по въпроса, както на инстанционните съдилища, така и на самия ВКС. В част от решенията си той приема, че корекционното вземане е периодично и по отношение на него са приложими изложените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения и характеристики на периодичните вземания. При корекция на сметките съответно имаме вземане за заплащане на предоставена и потребена електроенергия по сключен договор между страните, по който задължението на потребителя е за изпълнение на повтарящи се парични задължения, произхождащи от единен правопораждащ факт – самия договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време и чиито размери са изначало определяеми, независимо дали са с еднакъв или с различен размер.
Обратното виждане също е застъпено в практиката на ВКС като се застъпва, че корекционното вземане само по себе си не е периодично, доколкото не е вземане за установени при редовните месечни отчети потребени и фактурирани количества електроенергия, а е резултат на изрична, нормативно установена корекционна процедура за преизчисляване на измереното количество електроенергия. Съответно отчитането не е редовно и периодично, а преизчисляването се извършва като резултат от реализирана проверка и извършена специализирана експертиза, при наличие на законоустановените предпоставки. Задължението на потребителя е за еднократно заплащане на стойността на цялото преизчислено количество електрическа енергия, потребено и отчетено в течение на нормативно установения период – тоест налице е еднократно плащане, с падеж, определен с издадената фактура, и не са приложими съответно постановките на ТР № 3 от 18.05.2012 г.
Практическото значение на тази разлика се проявява с оглед приложимия давностен срок за корекционното вземане. В случай че се приеме за периодично, то намира приложение разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите („ЗЗД“), която предвижда 3-годишен давностен срок (в сравнение с общия 5-годишен, който би бил приложим, ако се определи вземането на оператора като еднократно такова). ВКС следва да определи и от кога започва да тече давностният срок. Чл. 114 от ЗЗД обвързва този момент с момента на настъпване на изискуемост на вземането, но той би бил различен с оглед характера на вземането – ако се приеме за периодично, изискуемостта настъпва отделно за всеки период; а ако се приеме за еднократно – за цялото вземане от момента на фактуриране.
Образуваното тълкувателно дело № 1/2025 г. предстои да даде отговор на разгледаните въпроси, като произнасянето на ВКС не само ще уеднакви съдебната практика, а и пряко ще засегне широк кръг потребители.
С пълния текст на Разпореждането на ВКС за образуване на тълкувателното дело може да се запознаете тук.
Настоящата новина служи само за информация и има за цел да обърне внимание върху някои специфични изисквания на законодателство. Настоящото не представлява юридически съвет. За цялостно разбиране на дискутираните по-горе въпроси и преди да предприемете действия в тази връзка, Ви препоръчваме да се консултирате с адвокатите при Адвокатско дружество „Илиева, Вучева & Ко.”.
